Операция „обезкостяване“ в Парачин

Операция „обезкостяване“ в Парачин

Под вещото ръководство на Цветан Василев фабриката за стъкло беше на път да се озове във фалит

След стъпването на БГ Мадоф в сръбската фабрика за стъкло в град Парачин пътят на завода е само един – надолу към дъното. Аферистът умело прилага отработените схеми от КТБ и се опитва да извлече максимална полза за себе си, без да го е грижа за съдбите на хората, които работят в завода. Протестите на служителите за неизплатени заплати не трогват лъжеинвеститора.

 

Въпреки опитите на Цветан Василев да се отърве от бремето в Парачин, за да може да се бори за сръбско гражданство, преди Коледа Сръбският търговски съд в Крагуевац поряза опитите му да фалира окончателно завода и да го „обезкости“, след като го загроби със задължения. Междувременно прокуратурата в Сърбия закова афериста за множество машинации. Обвинението определя заемите на стъкларската фабрика като „фалшива инвестиция“. Нито един от тези заеми не е бил деклариран пред Народната банка на Сърбия, което е законово задължение на всяка чуждестранна компания, работеща на територията на страната. Целта на Василев е била да източи финансови средства чрез фалшиви инвестиции, както и да продаде и унищожи оборудването на фабриката.

Началото на края

През 2006 г., когато контролираната от Цветан Василев българска компания „Рубин“ купува фабриката, там на ведомост се водят 4670 работници. Две години и половина по-късно бройката на работещите е редуцирана до 1700, а през 2017 г. те вече са наполовина. При покупката на завода инвеститорът се задължава да вложи 25 млн. евро. Намеренията обаче се разминават с действителността. Така през 2009 г. се налага държавата да се намеси, за да спаси фабриката.

Това се случва чрез превръщането на дълга на Василев от 35 млн. към „Сърбиягаз“ в капитал. По този начин сръбската държава става мажоритарен собственик в Парачин, а малък пакет остава в „Рубин“. В следващите 30 месеца „Сърбиягаз“ инвестира по милион евро за газ и по още 750 000 евро за изплащане на лични доходи, което оформя ново задължение от 60 млн. евро.

През пролетта на 2017 г., след няколко години на агония и не един и два протеста на работниците заради забавени заплати и риск от затваряне заради натрупани борчове, срещу завода за стъкло в Парачин стартира процедура по обявяване в несъстоятелност. Искът е внесен в Търговския съд в Крагуевац от дружество, твърдящо, че „Стаклара“, както е известна фабриката в региона, му дължи 47 млн. евро.

Историята на това дружество е прелюбопитна. То се казва „Вексилум Балкан“ и е регистрирано само три месеца преди да внесе иска, като остава мистерия по какъв начин се е превърнало в кредитор на фабриката за стъкло. Фирма с подобно име - „Вексилум“, има и в България през 90-те. Тя е на оръжейния бос Емилиян Гебрев, но през 2012 г. не е пререгистрирана и така престава да съществува. Както става ясно, фирмата на довереника на БГ Мадоф само е сменила държавата.

„Вексилум Балкан“ е регистрирана в Чачак през февруари 2017 г. Още при появата на новината за поисканата от нея несъстоятелност тръгват слухове, че зад нея прозира дългата ръка на банкера беглец Цветан Василев. Скоро след това подозренията са изречени публично както от синдикалисти, така и от политици в западната ни съседка. Милорад Пушица, един от членовете на ръководството на управляващата Сръбска прогресивна партия, обявява в прав текст, че документите за процедурата по несъстоятелност са били фалшифицирани. Прокуратурата стартира разследване за организирана престъпна група, съставена от бивши шефове и членове на надзора на „Стаклара“, в това число и срещу Цветан Василев. В сръбски медии, сред които вестник „Данас“ и белградското издание „Блиц“, се появява серия от публикации, в които се посочва, че Василев е закупил завода, за да пере пари, както и че е източил през фабриката милиони евро, с които ремонтирал един от палатите си. Сумата била записана като разход за „реновиране на ресторанта“ на „Стаклара“, но макар самият имот да не е назован, описанието му упорито наподобява това на палата на Василеви на Женевското езеро.

Интересна подробност е, че според регистрите в западната ни съседка „Вексилум Балкан“ се намира на адрес ул. „Освобождение“ №54 в Чачак. На тази улица, само няколко метра по-надолу, е вписана „Емса Балкан Инвест“, чийто едноличен собственик е Емилиян Гебрев. Датата на регистрация на въпросната фирма е 14 март 2017 г. “Вексилум” пък е управлявано от близкия до Цветан Василев българин Стефан Бенчев.

Ето какво казва няколко година по-късно банкерът беглец. В интервю за сръбското издание „Курир“ през юли 2018 г. той заявява: „През 2011 г. имаше една пещ с производствен капацитет от 50 тона на ден. Сега фабриката разполага с две пещи с капацитет 300 тона на ден. Нашата идея беше да въведем в експлоатация и линия за машинно стъкло, за която платихме осем милиона евро и остана неизползвана." „Имахме задължение да инвестираме 25 милиона евро, а около 40 милиона евро бяха инвестирани само в оборудване. Предоставихме седем милиона за изплащането на обезщетение за 1000 работници. Трябваше да платим дълга на "Сърбиягаз" от 35 милиона евро, успяхме да изплатим 26 милиона. Тогава започна атаката срещу моята банка в България и "Глас Индъстри" остана без финансиране“, казва Василев, за да достигне и до сентенцията: „Що се отнася до фабриката, целта ми е да я спася, а не да я унищожа.“ Как ще стане това? Според афериста начинът е един: „Познавам проблемите на завода много добре и знам, че освен фалит за съжаление няма друго решение.“

Фирми бушони

 Целта на мустакатия аферист е именно тази - да се стигне до разпродажба на активите на предприятието, за да бъде осребрен в негова полза създаденият фалшив дълг от 47 млн. евро. Това вземане първоначално е на фалираната КТБ към завода, тъй като средствата са предоставени чрез една от фирмите бушони на Василев - “Глас Индъстри”, кредитирано от банката със 140 млн. лв. Впоследствие, в опит да заграби тези пари за себе си, Василев нарежда на подставеното му лице в “Глас Индъстри” Небойша Симонович да прехвърли вземането през няколко офшорни дружества, за да бъдат заметени следите към КТБ и същото да бъде предявено за плащане от крайния получател по фиктивните цесии - контролираната от Василев сръбска фирма “Вексилум Балкан”. Това дружество пък e създадено специално за тази цел само месец преди да предяви претенциите си към завода за стъкло, а негов едноличен собственик се оказва австрийското дружество “Вексилум”, управлявано от близкия до Василев българин Стефан Бенчев. По делото, което сръбската прокуратура води срещу банкера беглец Цветан Василев по обвинение за участие в организирана престъпна група и пране на пари, е разследван и бившият футболист и треньор на Литекс Драголюб Симонович, който признава, че е бил принуден да подписва договори за фалшиви инвестиции в завода.

Четири поредни фиктивни договора за цесия са отиграни чрез пионките Мирослав Маринов и Георги Пазвантов. В ролята на подставени лица те придобиват без пари вземанията на свързани с Василев фирми бушони. Познати от схемите, отиграни с длъжниците на щедро кредитираните от КТБ дружества „Сана Спейс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд уелнес“ (виж стр. 7), същите лица се разпореждат и с вземания на „Глас Индъстри“ от фабриката за стъкло в Парачин в размер на 47 милиона евро. Схемата е до болка позната – по команда от петзвездния хотел в Белград, където по това време се е разположил Цветан Василев, и без насрещно плащане Небойша Симонович прехвърля въпросното вземане на офшорката „Риперс лимитид“ с директор Мирослав Маринов. После същото вземане е прехвърлено отново, но този път на сръбско дружество, представлявано от Иван Джиджев. В схемата следва прехвърляне на топката към офшорката Stagiori Limitid, чийто пълномощник е Георги Пазвантов. Стъпка по стъпка пътищата водят и до „Вексилум Балкан“. Работниците във фабриката обаче имат късмет – номерата на БГ Мадоф не минават пред сръбския съд.

Покровители

Причините за укриването на Василев в Сърбия се крият в политическите и личните му връзки, написа през август м.г. сръбското издание „Инсайдър“. В обзорен материал за укриващия се от българското правосъдие бивш банкер изданието припомня за близките му контакти с експрезидента на Сърбия Томислав Николич. Според сръбския „Блиц“ една от основните инвестиции във фабриката за стъкло в Парачин през 2012 г. е била за купуване на техника, с която е предвиждано да започне производството на бутилки за „томовачка“ ракия, каквато произвежда бившият президент Томислав Николич. „След подписването на договор партньорът на Цветан Василев посещава фабриката и разкрива новото производство, което е ново единствено по това, че е закупено ново оборудване за производството на бутилките, в които трябва да се налива известната ракия. Луксозната опаковка на „томовачката“ ракия обаче си остава поредната неосъществена инвестиция.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.