ОНАЗИ С КОСАТА ЗАД ГЪРБА НИ

ОНАЗИ С КОСАТА ЗАД ГЪРБА НИ

Засега 17 са загиналите от тежката катастрофа с автобус край Своге. А истината, която не се споменава е, че още много хора ще умрат. Дори да оцелеят в болниците, част от тежко ранените, които са възрастни хора, ще се залежат и кротко ще си отидат от този свят в близките месеци и години. Така те даже няма да влязат в черната статистика, която отчита жертвите само в първите 30 дни след всяка автомобилна катастрофа. Ужасно не ми се иска да стане така, но е неизбежно. Както се неизбежни и всички други последствия от нашите действия и бездействия. И най-вече от нашите безумия.

И като заговорихме за статистика, нека припомним къде е България в сравнение с другите държави в Европа. През последните години устойчиво сме доста напред в класацията по смъртност на пътя с около 100 убити на 1 милион население годишно, или 1 убит на 10 хиляди души. За сравнение, този показател средно за Европейския съюз е под 60 убити. Малко по-зле от нас бяха Гърция (но тя вече се оправи и е по-добре) и Румъния, а балтийските държави имат сходни с нашите показатели. Тук обаче има и положителна тенденция. През 1990 година положението у нас беше наистина ужасяващо с над 1500 убити на пътя. Е, тогава бяхме и повече хора в страната, но пък карахме най-юнашки разни зле поддържани стари съветски и източногермански бараки. Оттам и този идиотски антирекорд, достоен за наградите „Дарвин”. Ще припомня, че тези награди се дават за най-тъпо неволно самоубийство или самокастриране, при което съответният индивид спестява на човешката популация попадането в нея на явно дефектните му гени.

След кошмарната откъм жертви от катастрофи 1990 година

последва устойчив спад, като минимумът от 601 убити се достигна в две последователни години, а именно 2012 и 2013. След това имаше скок с по 708 убити през 2015 и 2016 година, и лек спад през миналата година със 682 жертви. За съжаление, като гледам какво се случва по пътищата на родината напоследък, тази година може би ще има по-лош резултат от над 700 жертви. При това независимо от факта, че всяка година намаляваме с по няколко десетки хиляди души и вече сме под 7 милиона българи на територията на страната.

В популярното предаване на БНР „Хора, пътища, автомобили” всъщност са изброени факторите, които определят смъртността на пътя. При това те са подредени именно в правилния ред според тяхната значимост. И когато се говори за решаващия фактор – хората, неизменно се споменава, че основната причина за катастрофите е несъобразената скорост. Защо караме с несъобразена скорост е важен въпрос, който заслужава отделно изследване. И такива изследвания има немалко, включително за България. Тук обаче искам да се спра на нещо, което съществува вън и независимо от нас, и което неумолимо ни наказва, когато забравим за него.

Това нещо са законите на физиката и по-точно на нейния раздел, наречен механика. Формулирани от най-гениалния учен на всички времена сър Айзък Нютън (1643-1727), тези закони са изучени и приложени и от плеада други учени, в трудовете на които е формулирана класическата механика. Тя впрочем е най-съвършената теория за света, създадена от човека. При определени условия и ограничения, разбира се. Законите на механиката са тези неизменни правила, според които се движат звездите и планетите и, за съжаление,


се разрушават конструкциите, дело на човешките ръце

Тук има опасност някои читатели да захвърлят тази статия и да си потърсят по-леко четиво. Разбирам ги, но апелирам все пак, да не го правят. Защото е възможно с минимални пресмятания, достъпни за 10-годишно дете да покажем, как законите на механиката определят не само начина, по който Земята се движи около Слънцето, но и това, кой ще живее и кой ще умре на пътя. И да покажем също, че с тези закони е съвсем лесно да се съобразяваме. Защото в противен случай може внезапно и за последно да разберем, кой е застанал зад гърба ни всеки път, когато сядаме зад волана на някакво моторно превозно средство. Застанала е онази, която сме описали в заглавието.

И така, нека започнем малкото си пътуване в онази наука, която незримо и неумолимо управлява живота ни – класическата механика на великия Нютън и неговите предшественици и следовници. Ще използваме за пример кошмарната катастофа, разиграла се в Искърското дефиле малко преди град Своге на 25 август тази година и отнела 17 живота. Засега. Но какво всъщност е автомобилната катастрофа от научна гледна точка? Ще представим един опростен модел на това явление. При катастрофата някакво МПС (да кажем, лек автомобил) се движи с определена скорост и след удар в препятствие или друга кола, скоростта му става нула за много кратко време. Състоянието на обекта се променя силно и за късо време -- това е дефиницията на явлението „катастрофа” и в много други случаи. Преди удара колата е имала някаква кинетична енергия (равна на полумасата й, умножена по квадрата на скоростта), която след удара „отива” някъде. Къде обаче? Защото знаем, че енергията не се създава и не изчезва, а само се преобразува от един вид в друг.

Който си спомня уроците по физика вече се е досетил, че енергията на движението, наречена „кинетична”, се е преобразувала в топлинна енергия, или накратко топлина. След катастрофата някои неща са станали по-топли, т.е. техните частици са започнали да се движат с по-голяма скорост. При нормално спиране топлината се отделя на две места: в спирачните елементи и в гумите и пътната настилка. При катастрофа обаче основната част от топлината е в огънатите и разкъсани ламарини на колите и на мантинелите. А също и в потрошените кости и в разтерзаната плът на участниците в катастрофата. И не е трудно да се досетим, че колкото по-голяма е


кинетичната енергия на колата преди удара,

толкова по-тежки ще са последствията за участниците в катастрофата. А тази енергия е пропорционална на квадрата на скоростта. Ако се увеличи скоростта двойно, кинетичната енергия се увеличава четворно. И така нататък.

Тече разследване и предстои да научим какво точно се е случило около град Своге в онзи трагичен ден и час. Но и сега знаем немалко. Да започнем с онова най-важно нещо, което определя ще има ли катастрофа и колко тежка ще бъде тя – скоростта. Заради опасния участък от пътя тя е била ограничена до 40 км/час. Забележете, ДО тази именно стойност. Следователно водачът може да избере 30, или даже 20 км/час, ако прецени, че обстоятелствата го изискват. Знаем обаче, че автобусът ковчег се е движил с 53 км/час, или с 13 км/час над ограничението. Много или малко е това, независимо от всички други възможни фактори и обстоятелства? Дали числото 13 е много или малко, се определя в контекста на ограничението от 40 км/час. Относителното превишение в скороста е 13/40, равно на 0.325, или почти една трета. Така то съвсем не е малко и изказванията от типа „това са само 13 км/час” са дилетантски и подвеждащи. Една трета не е малка част от каквото и да е.

Обаче ние знаем, че кинетичната енергия е важният фактор

И така, с колко кинетичната енергия на автобуса при 53 км/час е по-голяма от тази при 40 км/час? Лесно се вижда, че това е равно на квадрата на числото 53/40, минус 1, или приблизително на 0.76. Така че кинетичната енергия на автобуса в момента на удара е била със 76% по-голяма, в сравнение с тази, която той би имал, ако беше спазено ограничението. Това е почти двойно превишение! И последствията са, грубо казано, двойно по-тежки. При удар в мантинелата с дадена кинетична енергия и под даден ъгъл последствията са едни, при удар с двойно по-голяма кинетична енергия под същия ъгъл те могат да са съвършено различни. В разглеждания случай, след скъсване на мантинелата, автобусът пада от височина и тогава се задействат пак законите на механиката. Потенциалната енергия спрямо долната площадка (равна на теглото на автобуса, умножено по височината на падане) отново се превръща в кинетична, а след удара кинетичната енергия се преобразува в топлинна. И разкъсва телата на жертвите.

Ще дам още един пример. Според Закона за движение по пътищата, приет на 1 септември 1999 година и изменян и допълван многократно след това (последното допълнение е от 27 юли тази година), ако няма други ограничения или указания, максималната скорост на движение в


населено място за повечето МПС е 50 км/час.

Не е рядкост обаче това ограничение да не се спазва. Какво става обаче, ако надвишим разрешената скорост „само” с 20 км/час? И, нека водачите си признаят, не са ли извършвали това нарушение, при това не един път? Аз лично, за съжаление, също съм го правил. Но сега апелирам към всички: не го правете повече! Защото при скорост 70 км/час автомобилът ви има два пъти (!) по-голяма кинетична енергия, отколкото при разрешените 50 км/час (за който иска да провери, 7/5 на квадрат е 1.96, или почти 2). Ако пък профучите по някоя улица със 100 км/час, то кинетичната енергия на колата ви ще е точно 4 (четири!) пъти по-висока, отколкото при 50 км/час. И така нататък. Това значи, най-грубо казано, около четири пъти по-дълъг спирачен път при аварийно спиране. И почти сигурна катастрофа.


Закони и правилници


Дълго още можем да си говорим за закони, за правилници, за глоби и за отнети точки. Няма обаче лек за отрязана глава, и това народът ни го е казал в една от мъдрите си поговорки. Наскоро големият пътен специалист, генерал от резерва, професор по пътно строителство и мой колега от УАСГ Румен Миланов, използва една страхотна метафора, за да изобрази ситуацията по пътищата. Законите и правилниците се забравят, дано пък запомним метафоричните думи на генерала, които сега ще ви преразкажа. Когато седнем зад волана, зад нас тихо се настанява смъртта с неизменната коса в костеливата си ръка. Когато превишим скоростта, тя вдига косата над главата ни. Тогава е моментът да намалим, преди да е замахнала!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.