Омбудсманът с писмо до НС: Иска спешни промени срещу фирмите за бързи кредити, колектори и ЧСИ-та

Омбудсманът с писмо до НС: Иска спешни промени срещу фирмите за бързи кредити, колектори и ЧСИ-та

Спешни мерки в защита на гражданите от фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ-та. Това настоява омбудсманът Диана Ковачева  в писмо до шефката на НС Цвета Караянчева и председателката на правната комисия Анна Александрова, а поводът са множеството жалби от граждани, които се оплаквали от тормоза, който им оказвали фирмите за събиране на вземания (колекторите) и фирмите за бързи кредити.

Ковачева подчертава, че броят на оплакванията е нараснал още повече по време на извънредното положение заради COVID-19. „Задълженията на гражданите нарастват вследствие на непосилни лихви и такси. Спрямо тях се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона“, посочва тя. Именно затова тя предоставя подробен анализ на жалбите, конкретни предложения и подробна съдебна практика, върху която депутатите да стъпят.

Сред предложенията Ковачева са: чисто съдебно минало за работещите във фирмите за събиране на вземания; забрана да се дават сведения за длъжника на трети лица, като например на близки и работодатели; да се ограничи времето на общуване с длъжника.

Според нея е нужно да се въведе забрана дружествата, занимаващи се със събиране на просрочени вземания, да начисляват такси, неустойки или санкции, които не са предвидени в договора със съответния клиент. При условие, че  събират вземанията, да се ограничат правата им до начисляване на разумните разноски по събиране на вземането. Ковачева настоява да се обмисли забрана на доставчиците на обществени услуги да прехвърлят вземанията си на такива дружества, тъй като те разполагат с достатъчен ресурс и възможности сами да организират събиране на дълга, вместо да ползват колекторски фирми. Според омбудсмана при неспазване на правилата, фирмите за събиране на вземания трябва да търпят строги санкции от страна на контролен орган, какъвто може да бъде КЗП.

Относно фирмите за бързи кредити, анализът на жалбите на гражданите сочел, че оплакванията най-често са свързани с  неравноправни клаузи в договорите; прекомерни лихви или неустойки и такси; непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора. Сред другите проблеми били липса на задълбочена проверка относно кредитоспособността на клиента, начисляване на недължими лихви или прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредит, използване на неправомерни методи за събиране на дълга.

Именно затова тя настоява да се въведат по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. По думите й изискването за такава оценка съществува и сега, но тя не се изпълнявала.

Тя иска и осъществяване на ефективен контрол относно неравноправни клаузи в общите условия и договорите на фирмите за бързи кредити.

Така например, по отношение на начисляваните такси и неустойки от страна на фирмите за бързи кредити, съществува постоянна съдебна практика, според която в тези случаи чрез законни средства небанковите институции постигат незаконен резултат, т.е. заобикалят закона.

„Очевидно е, че съдът не допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за бързи кредити, но конкретните съдебни решения, с които те се отменят, засягат само конкретните искове и договорите, с които съдът е сезиран. Това обаче не решава общия проблем“, подчертава Ковачева и заключва, че самоконтролът в сектора на бързите кредити очевидно е недостатъчен.

Друг актуален въпрос, с който е ангажирана институцията на обществения защитник, са проблемите, свързани с изпълнителното производство. Тя предлага  да бъде обмислено въвеждането на законодателни мерки за по-добра защита на лицата, които са обезпечили чуждо вземане.

"Например лицата, учредили ипотека или залог върху своя вещ в полза на чужд дълг, както и поръчителите, да бъдат уведомени за неизпълнението, за да имат възможност да предотвратят настъпването спрямо себе си на негативните последици от предсрочната изискуемост", казва Ковачева. При трето лице, което е дало като обезпечение своя вещ за чужд дълг, би могло да се регламентира, кредиторът да предяви иска и заявлението за издаване на заповед за изпълнение си срещу главния длъжник и срещу заложния или ипотекарен длъжник.

Отново да бъде обмислена и възможността за законодателна защита на единственото жилище на длъжника - да не може да бъде продадено от съдебен изпълнител дори когато е ипотекирано до приключване на делото на длъжника поне на първа инстанция.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.