Най-важното условие за това една лъжа да звучи достоверно, е да почива на поне едно зрънце истина. В противен случай звучи просто нелепо. От години медиите на подсъдими олигарси като Иво Прокопиев и Цветан Василев доказаха, че истината вече е тема табу в техните издания. А когато падне и последната дреха от костюма на журналистиката „на повикване“, място за скрупули няма.

За да разберете за какво става въпрос е достатъчно да се запознаете с последното творение на кръга „Капитал“ и придворните глашатаи на Цветан Василев – рекетьорския сайт „Бивол“ с дебели връзки с руската пропаганда, реализирано зад граница. То носи заглавието „Българските независими медии оперират в пленена държава“ и е публикувано от Международния институт за пресата, базиран във Виена. Дори бегъл поглед върху материала показва три неща. Първото е, че авторите и източниците им очевидно нямат проблем с подмяната на истината с откровени неистини. Или с други думи казано – да се лъже безогледно с цел да се изпълни повелята на менторите.

Заради това в доклада може да прочетете, че у нас „около 40% от всички национални и регионални вестници - с над 1000 издания в 130 града“ се държат от един човек – депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Покъртително изпълнение на „капиталната“ пропаганда. Просто защото у нас 1000 издания няма, камо ли те да представляват 40% от каквото и да е било. Може би затова от БГ секцията на „Свободна Европа“, иначе почти изцяло съставена от бивши кадри на кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, елегантно са затрили това изречение в превода си на материала. То обаче гордо цъфти в изданието на газовия барон Сашо Дончев - „Сега“, които явно толкова са бързали да се намажат на Шефа, че изобщо не им дреме дали не публикуват очебийна лъжа.

Според данните на Националния статистически институт у нас през 2018 година на вестникарския пазар е имало цифром и словом 239 печатни издания. Откъде са извадили въпросните 1000 не е ясно. Да не говорим, че елементарната проверка в Търговския регистър показва, че Пеевски е издател на точно 6 от тях. Сметнете сами колко прави това в проценти? Нещо като 2% и малко...

Тази цифра обаче не звучи толкова внушително като хиляда и затова е пренебрегната в името на пропагандата. Прост трик, който всеки живеещ у нас, би забелязал. Но статията не е писана за родното публично пространство, тя е за международна консумация. Защото у нас сълзите на олигарсите, ограбили страната, отдавна не хващат вяра на никого. И затова имат нужда да потърсят „помощ от приятел“ зад граница.

И тук идва втората цел на материала – тя се пробва да изпере имиджа на закъсалите с правосъдието олигарси и техните медии, които отдавна почти никой не чете у нас. Защото за всички са наясно чии интереси обслужват тези издания – очевидно не на обществото, а на малък кръг подсъдими босове. А за да изперат имиджа си въпросните задкулисни играчи, които от години грабят джобовете и здравето на всички ни, използват изпитания пропаганден прийом – пробват се да отвлекат вниманието от себе си, нарочвайки за своите престъпления други хора. Основният от които – именно Делян Пеевски, чийто законодателни инициативи и последователна политика на медиите, притежавани от него да разкриват аферите на въпросния олигархичен кръжец, объркват сметките на задкулисието у нас.

И тук идва третата цел - да се ударят традиционните медии в България, по стар кагебейски прийом – да се заклеймят всички печатни издания у нас като собственост на един човек, който уж обслужвал властта. Независимо, че това е откровена лъжа, лесно оборима с проста проверка в регистрите или с елементарен медиен мониторинг, който показва различното съдържание, редакционна политика и таргет, към който е насочено всяко издание. Важното е на принципа „Който не е с нас е против нас“ да се удрят медиите, които рушат кулата от лъжи на кръга „Капитал“ и повелителя на мейнстрийма у нас – Иво Прокопиев.

Преди няколко години разградският бос Иво Прокопиев заяви в стенограмите от аферата „АРГОгейт“, че държи „мейнстрийма“ у нас чрез подставени журналисти в националния ефир, малотиражни издания от кръга „Капитал“ и удобни говорители и така диктува дневния ред на обществото. Така кръгът „Капитал“ е свикнал в последните почти 3 десетилетия да управлява дневния ред на обществото чрез медийни манипулации, създадени единствено в полза на своите „донори“ на средства. Тази медийна политика естествено доведе до срив в доверието към тези издания, тъй като обществото трудно може да бъде държано в плен на олигархични интереси и едновременно с това – да си плаща, за да ги чете. Това от своя страна доведе до естественото изчезване на цели групи хартиени издания, които (заради липса на пазар, който да си плаща за подобно манипулирано съдържание) преминаха към онлайн версия. И много ги дразнят всички, които все още се радват на сериозен читателски интерес, който за разлика от безплатните кликвания на случен принцип в интернет, е продиктуван от пазарното търсене на по-добрия продукт.

Тази ситуация поражда два сериозни проблема за кръга „Капитал“ - като никой не ги чете, няма как да манипулират обществото и да получават пари за същото това манипулиране. За да се реши този проблем, те прибягват до най-елементарното оръжие на черния пиар – уронване на доверието към печелившия продукт. Чрез подобни доклади се цели всички, които отказват да пеят в хора на олигархията, да бъдат сложени под общ знаменател – некачествени и пропагандни медии.

Говорителите на лъжата

Елементарен анализ на текста показва къде са корените на поредната лъжа за медийната ситуация у нас, лансирана в чужбина. А корените са си изцяло български и водят все към Прокопиев и Цветан Василев, в случая – „Бивол“, които отдавна се утвърдиха в ролята на негови основни говорители в България и в чужбина. Един от основните източници на статията е т.нар. Бяла книга за свободата на медиите с автор Съюзът на издателите в България – организация, отдавна утвърдила се като представляваща единствено и само медиите, финансирани от подсъдимите олигарси-издатели у нас Иво Прокопиев и Огнян Донев и ортакът им Сашо Дончев. Именно в неговия „Сега“ е публикуван за първи път текстът на български, препечатан с вече споменатата „редакция“ от българската секция на „Свободна Европа“. Освен с лъжите, които лансира въпросната „Бяла книга“, публикуването й през 2018 г. остана в архивите на публичното пространство и с друг небивал скандал. Макар темата й е да медийната свобода, при представянето й в София СИБ забрани достъпа до форума на абсолютно всички медии, които не са свързани със съюза. Безпрецедентен удар срещу свободата на словото, при това направен пред очите на отговорничката за България в „Репортери без граници“ Полин Адес-Мевел. Въпросната „отговорничка“ стана свидетел на скандалния пример за откровена цензура без дори да вземе отношение по него.

Част от останалите източници, използвани в статията, отново са свързани със СИБ и по-конкретно с тартора на олигарсите-издатели Иво Прокопиев. Сред „говорителите“, използвани от Международния институт за пресата, за да придаде достоверност на лъжливите си твърдения, е многогодишният кадър на „Капитал“ Росен Босев, който е дал своят принос, заявявайки, че бил станал жертва на клеветническа кампания, след като бил „разкрил“, че прокурори са били под сериозен натиск, за да се подпишат в подкрепа на номинацията на тогавашния кандидат за главен прокурор и настоящ обвинител №1 Иван Гешев. Доколко в тези твърдения има резон е лесно да се каже предвид факта, че писмата в подкрепа на кандидатурата на Гешев бяха подписани от стотици прокурори – бройка, която трудно може да бъде обхваната от чийто и да било натиск. Босев далеч не е единственият, който се изкарва за жертва без грам доказателства. В материала фигурира и изречение, че в следствие на разследването на КПКОНПИ срещу подсъдимия Прокопиев, „за кратко прекрати дейността на вестниците „Дневник“ и „Капитал“. Да оставим настрана, че „Дневник“ от години не е вестник, но фактите са, че запор върху издателската група на Прокопиев не само, че никога не е имало от държавни институции, но и въпросните издания никога не са спирали своята дейност. Друг е въпросът, че „Дневник“ спря да е ежедневник по изцяло пазарни причини – заради ниска читаемост на печатното издание. Но все пак сме пазарна икономика, нали така? А иначе, към момента се знае само за един запор – наложен от „Алфа банк“ заради дългове на Прокопиев, който влезе в историята на медиите у нас заради факта, че срещу заема, отпуснат от трезора, разградският бос заложи редакционната политика на изданията си. Безпрецедентно действие не само в български, а в световен мащаб. Но за това и думичка няма в статията на института, както впрочем и за факта, че единствената подобна репресия през последните години, упражнена от представител на държавата, бе срещу „Телеграф“, чиято марка прокурор от Софийската районна прокуратура постанови да бъде закрита. Пак сред говорителите е любимата преподавателка по медийно право на Иван Костов и кръжеца от НПО-та, създаден под негово давление с логистичната помощ на Иво Прокопиев – Нели Огнянова. И не на последно място – сайтът, който от години откровено обслужва интересите на Цветан Василев и руските му ментори в лицето на олигарха Константин Малофеев - „Бивол“. Същата интернет страница, чийто собственик Асен Йорданов бе уличен в рекетиране на кметове по Черноморието, а главният й редактор Атанас Чобанов е със семейни връзки с кремълската пропаганда. Тук е моментът да се отбележи, че „Бивол“ са сред честите „герои“ на публикациите на Международния институт за пресата, свързани с България, наред с БОЕЦ – организацията, чийто шеф Георги Георгиев парадира с познанството си с подсъдимия за източването на КТБ Цветан Василев до степен, за да си пусне снимка с банкера-беглец от фоайето на белградски хотел. Една от причините Йорданов, Чобанов и компания да са основни източници на института вероятно е фактът, че са ползватели на грант от европейски средства по програма, менажирана именно от базираната във Виена организация.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Мухи винарки на Цветан Василев накацаха Пеевски

Досадни дребни летящи вредители. Обикновено се появяват в домовете в топлите дни. Оказа се, че в дните на карантина мутират. И се превръщат в едри седящи на място вредители, в пъти по-досадни от обикновено.

 

Факти срещу „фактите“ за Делян Пеевски

Когато не могат да се измислят нови лъжи за депутата и издател от „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, мейнстриймът прави едно – припомня собствените си лъжи и ги интерпретира като факти. Единственото, което трябва да направи, е да бръкне в чекмеджето и да извади някой всезнайко, който търси евтина слава. Е, може и да не е чак толкова евтина.

За Пеевски и Жабата, която пази блатото си

Жабата на банкерът-беглец Цветан Василев - „Фрогнюз“ се активира да хвърля кал, за да опази блатото си. Не се лъжете – става въпрос за луксозно блато, щедро спонсорирано от мустакатия аферист с крадените от КТБ пари на вложителите. Затова страхът е голям. И въпреки световната пандемия, Жабата на Василев не се свени да ръси нечистотии в информационния поток.