Окопна светлина в тунела на корупцията

Окопна светлина в тунела на корупцията

Безкрайни са инженерните приумици, включително и в строителството на пътища. България, разбира се, не прави изключение. Да си спомним, че на първата ни магистрала (тогава с името „Люлин“) бил построен ненужен тунел.

Сега пък научаваме как на строящия се от почти половин век аутобан „Хемус“ вместо подземно съоръжение е изкопана траншея, демек дълъг окоп. Според сега проверяващите изпълнението на проекта това било символ на корупцията.

Със сигурност доста време ще мине, докато се разбере колко са стрували строежите и ремонтите на пътищата у нас и какво е качеството им. Засега по единствения ни цял цял аутобан - „Тракия“, старите участъци от времето на соца се ремонтират едва след като кръпките по асфалта станат прекалено много. Същото важи обаче и за отсечка, правена след промените и станала бързо-бързо на коловози. Фирмата строител оправдаваше тогава калпавата си работа с намиращо се наблизо оризище, от което подгизнала основата на пътя. Спор няма - българите сме царе да прехвърляме вината на други хора и на уж независещи от нас обстоятелства.

Да си спомним пък и как преди десетина години се хвалехме, че строим най-евтините аутобани в Европа. Тогава много от нас се надяваха как щом не трябват чак толкова пари, не след дълго и ние най-после ще можем да имаме свестни европейски пътища. Мечтите и плановете са едно, а реалностите - друго. Останахме си пак само с едната цяла магистрала, но пък въведохме масово изпълнение на инфраструктурни държавни проекти на инженеринг. Така било в напредналите страни. Естествено обаче сме побългарили тази форма на реализацията на обществени поръчки, като сме решили това да става „на око“, без търг, по преценка на чиновника. Държавна фирма се назначава за вечен изпълнител и тя разпределя баницата на подизпълнителите от частния сектор. В резултат вече цените на строителството поскъпват ли поскъпват. За едни селски язовирчета бетонът бил на цена в пъти над пазарната. Най-големият риск обаче за подобни схеми, макар те да били в рамките на закона, е, че гаранцията се поема от държавната фирма. Така фирмите подизпълнители може да си оставят ръцете при строителството, после спокойно да станат собственост на някой клошар и всичко отново ще опре до нови харчове от хазната. За това често се прави ремонт на ново шосе или дори ремонт на ремонта на стар градеж.

Така сякаш излишен става въпросът - защо вече три десетилетия от началото на т. нар. преход към пазарна икономика всеки на власт бяга като дявол от тамян от електронните търгове в строителството? На Запад те са редовна практика, а също и в братска Северна Македония. В съседната страна дори нямало вече главни архитекти, които да размотават инвеститорите и им напомнят разни неща, свързани с много финикийски знаци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.