Ох, на баба

Ох, на баба

Лютенички, пиперки, мармалад от шипки, кьопоолу и зелеви сармички в буркан – потребители от цялата страна са полудели по домашно приготвени консерви, приготвени в малки количества от частни стопани и брандирани с най-разпознаваемата сантиментално марка – от баба.

„Баба“ е магическата думичка, която продава млека, колбаси (заедно с дядо), сирене, кашкавал, всякакви консерви и всичко, до което теоретически би могла да се докосне една баба. Още в училище, а и в почти всяко семейство се изгражда пиетет към този важен член от семейството – родителката на нашите родители. Неусетно той се принася и към жена на възраст, на която може да бъде назована с възрастовото определение баба. Кой от нас отминава равнодушен стариците, продаващи пет стръка лук и няколко връзки магданоз, буркан мед или туршия в пластмасова бутилка? Признавам, че и аз, въпреки обилното консервно производство у дома при всеки удобен случай подпомагам финансово и уличните баби.

Когато обаче вкараме бабата в буркан и комерсиализираме детския сантимент към домашния уют, на здраво-мислещия човек би трябвало да му светнат и поне няколко сигнални лампички. На първо място съгласете се, че на баба млякото, например е повече рекламен трик, отколкото реалност. Я да вдигнат ръце онези от вас, чиито баби в епохата на късния соц са доили крави, собствени, били са масло в бучката, а от млякото са заквасвали тави и тенджери? И вие помните оня неповторим вкус на киселото мляко, заквасено от баба? Съмнявам се да са много, защото по ония времена бабите бяха оставени без крави и ако имаха досег до краве виме, това най-често беше в общественото ТКЗС.
В епохата на индустриализацията на хранително-вкусовата сфера придобиването на невинаги нужни знания за Е-та – консерванти, оцветители, подсладители и осолители част от смятащите се за „по-начетени“ потребители си казват, че хранителната конфекция не е за тях и посягат към обяви, групи и странички в социалните мрежи, където брандът „баба“ в последните години процъфтява.

Липсата на регулация за този тип производство и дистрибуция на бутикови храни е нож с две остриета. Засега дава неограничена възможност на малки производители да си предлагат стоката на добра цена без да им виси на главата БАБХ, НАП и здравната инспекция. Ако производството наистина е бабешко, да ме извинят магьосниците на черпака от третата възраст, но понякога има какво да се желае включително и към хигиенните им навици и бързината на мисълта и сръчността на ръцете, уви, физиология. Засега не сме чули за масови зарази, но… да чукаме на дърво.

Като се сетя за друга една лампичка, леко ме напушва смях. Стотици тийнейджъри по цял свят всяка година стават жертва на измами по чатове и социални мрежи, мислейки, че си пишат с готини връстници, а от другата страна стоят потни чичковци с памучни потници и потриват ръце. Та си мисля, зад колко от брандираните „баби“ стоят предприемчиви мъжкари с космати гърди, бъркат заедно с наети от близката махала девойки лютеници, мармалади, конфитюри и прочие, а после пускат обяви в нета и потъркват и те ръце, намигвайки: Ох, на баба!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.