Н а днешния петък (23 април) Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Лазар Български.
На днешния петък (23 април) Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Лазар Български.
Той е роден през 1774 г. Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, Габровско. Баща му се е казвал Недко Енчов. Прелюбопитен факт е, че родът му съществува и до днес.
Лазар е имал тежко детство. Останал сирак и неговата мащеха го тормозела. Затова решил да напусне дома си и заминал в Мала Азия. Бил трудолюбив и пестелив и скоро имал вече голямо стадо овце.
Клеветата
Един ден, докато пладнувал с тях, заспал. Оттам случайно минавала някаква ханъма, срещу която се нахвърлили кучетата на стадото. Лазар се събудил и отървал жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите, с което се разминала. Коварната и скверна жена тогава не показала никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отива при мъжа си, го наклеветила, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили. И показала раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът й, щом чул това, веднага хукнал да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познавал, пребил вместо Лазар съдружника му.
Съдът
Лазар узнал за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се и каква клевета е измислила. Но му се видяло недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си останал при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята решили да го обвинят пред агата, който веднага изпратил да доведат Лазар и бития негов съдружник. После довели и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития турчинът бил оправдан, защото не го познавал. А цялото обвинение се стоварило върху Лазар, който бил осъден на затвор. Според житието на Св. Лазар Български в един момент, за да отърве кожата, даже му предлагали да се потурчи, както и 1000 гроша. Лазар отказал всичко това, защото иначе би признал сторения грях, като до последно казвал, че е невинен. Така близките поискали той да бъде обесен, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род.
В съдебната драма българинът бил подложен на жестоки мъчения, но той не се отказал от вярата си и сам пожелал да бъде екзекутиран в името на Христос.
Осъдили го на смърт. Събрали се много християни да се молят за него, дори турците се смутили от смелостта и волята, които проявил, като сам се качил на бесилото. Това станало на Гергьовден през 1802 г.
Монитор
