Долни Цибър е село на брега на Дунав. Малцина знаят за него, а нямаше и да разберат, ако не му беше посветен документален филм. Всъщност филмът не е за селото, а за хората, които живеят там. 90% от 1600-те жители са роми, 10% са висшисти. Децата ходят на училище с желание и не отсъстват, а някои дори мечтаят за Кеймбридж. Представяте ли си? Истинска утопия! Реалният живот в селото обаче е далеч от утопията, защото условията са сурови и стандартът на живот не е от най-високите. Образованието обаче е култ.

Като махнем възклицанията за наистина прекрасния пример, остава фактът, че почти половината обитатели на селото са безработни.

Няма да сме справедливи, ако не отчетем и други факти за Долни Цибър, като например това, че там са направили земеделско стопанство, което осигурява работа на 100 души и прехрана за десетки семейства. Нещо като модерно ТКЗС. Между другото още преди няколко години кметът на Белоградчик, където също има компактно ромско население, имаше идея да се развива нещо като общинско земеделие. Но идеята си остана идея. Браво на Долни Цибър, че вече го прави. Това обаче е друга тема.

Да се върнем на образованието. Какво е бъдещето на децата на ромите гурбетчии? Почти сигурно гурбетчийско! Хората, които подгонени от недоимъка (далеч не само роми) отиват в чужбина да берат ягоди, да плевят брюкселско зеле и да сортират култивирани боровинки, едва ли могат да предложат на отрочетата си друго освен да ги подготвят за същото. Фактът, че 11 хиляди малчугани пътуват с родителите, но не на опознавателна екскурзия, а да ги придружават из Европа, където те работят, говори за лоша тенденция. Ясно е, че хлапетата не ходят на училище през това време. Повечето ще си останат необразовани и като пораснат, също ще берат ягоди. Или пък ще кривнат от правия път, ако решат, че ягодите не са им приоритет.

Да, апелираме ромите да се образоват. Предприеха се и сериозни санкции за родителите, чиито деца не посещават школото. Да, трябва да се приключи с неграмотността, защото понякога не става дума за четене и писане, а за незнание на български език в чисто разговорната му форма. Да, тези хора трябва да се включат в обществото. Обаче каква е ползата от образованието, ако след като завършат училище, отидат пак да берат ягоди? Каква им е ползата на висшистите от Долни Цибър, ако не практикуват това, за което са учили? Ако просто се влеят в армията на безработните?

Преди десетина години в едно училище беше организирана група от ромски момичета, които тренираха художествена гимнастика. Разбира се, съвсем любителски. Не знам дали още съществува. За мен ромското включване ще е приключило, когато имаме шампионка в този спорт от ромски произход. Добре де, дори да не е чак шампионка, но защо да не е в някой от десетките отбори в страната. В националния ни отбор примерно?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Костов крие тъмното си минало под покров, назова Доган и Пеевски за врагове

  • Клонира модела на Фетхуллах Гюлен за паралелната държава
  • Избра си олигарсите Прокопиев, Донев и Дончев, като ги помаза със златни активи
  • Инсталира Цветан Василев в КТБ, за да я ползва като касичка 

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.