The Pink Floyd Exhibition: Their Mortal Remains („Изложбата за „Пинк Флойд“: Техните тленни останки“) продължава да обикаля Европа. Започва през 2017-а от музея „Виктория & Албърт“ в Лондон по случай 50-годишнината на Arnold Layne, първия сингъл на групата. Сега до 15 септември ще е в Мадрид. Наред с много други документи, тя показва и проектите за обложките на плочите на Floyd.

„Това, което виждам в изложбата, е моята работа, пренесена в музейна среда. Доволен съм, че се възприема като изкуство. Най-сетне има някой, който ме приема на сериозно“. Думите принадлежат на Обри „По“ Пауъл, един от умовете на „Хипнозис“ – графичното студио, реализирало някои от най-ефектните и значими обложки на албуми в историята на рок музиката.

„Че обложките на албумите са форма на изкуство е спорна материя от много време. Както междувпрочем винаги е било дискусионно и отношението между рока и изкуството“, казва Пауъл. Той твърдо вярва, че свършеното с неговия съавтор в „Хипнозис“ Сторм Торгерсон, особено онова, което са правили за Pink Floyd, е част от съвременното изкуство, въпреки че са използвали комерсиален носител – корицата на плоча. „Зад всеки мой проект с тях има сюрреалистична идея, креативна,

творческа същност, несвързана с комерсиалното

Искаха се повече от 40 години, за да се осъзнае, че музиката и изкуството, създадени от рок поколението, са нещо изключително значимо“, коментира той.

Първият пробив идва с изложбата, посветена на Дейвид Боуи, която преди 3 години бе продуцирана от лондонския музей „Виктория & Aлбърт“, създавайки важен прецедент. Успехът й и интересът, предизвикан от нея, отвориха пътя за други подобни изложби. „Поколението, което сега е в есента на живота си, иска да види оценено по достойнство изкуството, което е обичало. Това не е носталгия по хубавите отминали времена или по младостта, а утвърждаване на художествена продукция и култура, която желае да бъде смятана именно за такава“, изтъква Обри Пауъл.

Ето какво разказва той за началото на сътрудничеството с Pink Floyd пред италианския всекидневник La Repubblica. „Всички се озовахме в Лондон в средата на 60-те. Аз бях в London School of Film Technique, Сторм беше в Royal College of Art Film School, Сид Барет – в Hornsey Art School… Деляхме апартамент в Южен Кенсингтън с Дейв Мейсън (тогава в група Traffic) и бяхме в центъра на психеделичната революция в оня момент. Сид (основател на Pink Floyd, първият вокал, китарист и текстописец на групата – б.ред.) беше този, който фактически даде името на нашето студио. Един ден видяхме на някаква врата надпис hipgnosis и си помислихме, че би било прeкрасно име. Оказа се, че го беше написал Сид“.

Дизайнерът твърди, че никога не са имали неразбирателства и търкания с музикантите. Той и Торгерсон се радвали на пълен картбланш от членовете на Pink Floyd да развиват идеите си. „Понякога ни караха да чуем музиката, друг път ни даваха текстовете, а много по-често нищо не ни даваха, само основната концепция. Роджър (Уотърс) имаше интуиция какво трябва да представлява албумът, обясняваше ни го с абстрактни термини и ние се хващахме на работа“, припомня си Пауъл. Нерядко идеята излиза от лидера на бандата, както при обложката на албума Animals: на Уотърс е предложението за

летящото прасе над електроцентралата „Батърси“

В Wish you were here според него доминира усещането за нечие отсъствие, за липса и това за магьосниците от „Хипнозис“ е достатъчно. „Хареса ни идеята за раздяла, за картички, изпращани от далечни и самотни хора“, казва Пауъл. По темата за неискреността визуалните артисти си представят двама бизнесмени, които се ръкуват, за да подпишат договор, но единият от тях се запалва. Тук има намек за неискреността на звукозаписните компании, разказана в парчето Have a cigar („Вземи си пура“). Снимката за картичката към албума – гмуркач без пръски и вълни около него, е снимана от Обри Пауъл на живо, без фотошоп и разни трикове. „Каскадьорът под водата задържа за 2 минути дъха си“, обяснява той. Албумът е затворен в черен пластмасов плик, на който няма нищо друго освен детайл с две механични ръце, които се здрависват. „Трябваше да отвориш плика, за да откриеш обложката и картичката с гмуркача. Това беше неразделна част от изненадата, която изпитваш, когато слагаш плочата на грамофона и започваш да слушаш музика, която още не познаваш“, ...

Тандемът на Пауъл с Торгерсон е фундаментален за работата на „Хипнозис“. „Сторм ми беше повече от брат. Карахме се като куче и котка, обичахме се и се мразехме. Бяхме пълни противоположности като Мик Джагър и Кийт Ричардс, като Робърт Плант и Джими Пейдж, като Ноел и Лиъм Галахър. Благодарение на това нашата работа бе толкова успешна – след всяка дискусия постигахме по-добър резултат“, отбелязва Обри. Двамата в крайна сметка превръщат обложките в самостоятелен художествен продукт. Често изображенията, които предлагат, нямат никаква връзка с музиката от записите, а са просто красиви. Те са изкуство и бандите ценят именно това. Така е с Yes, Питър Гейбриъл, Led Zeppelin... „Примерът, който най-много обичам, е с черния предмет от Presence на Zeppelin. Той е мистериозен, енигматичен, привлича вниманието на гледащия, а това е фундаментално в епоха, когато няма MTV, YouTube или социални мрежи. Хoрата виждат обложката и изпитват емоциите, които албумът трябва да предаде, разбират уникалността на онова, което предстои да чуят. Корицата казва много за групата и албума. А албумите, които имаш вкъщи, ти казват нещо на теб“, категоричен е един от пионерите в това изкуство. Преди „Хипнозис“ обложките са просто със снимка на групата и толкоз. После Питър Блейк революционизира всичко с визията на Stg.Pepper на Beatles през 1967-а – годината, когато е основана „Хипнозис“. „Веднага разбрахме, че ще трябва да мислим извън схемите и клишетата. Да представяме сюрреалистично изкуство – тип Ман Рей, Магрит и Дали, а не промоционна стока в класическия смисъл на термина. Нашата работа беше продължение на творческата работа на групата“, заключава Обри Пауъл.

Гърбове

Pink Floyd е група, създала не само изключителна музика, но и зрелищни музикални спектакли, както и иконични обложки на албуми. През 1996 г. EMI възлага на фотографа Тони Мей да направи снимки за рекламиране на излизането на каталога Back на Pink Floyd. Кадърът е заснет в частен басейн в лондонския квартал „Пътни“. Голи модели представят кориците на 6 албума на групата, нарисувани на гърбовете им от художничката Филис Коен. Те са Atom Heart Mother (1970) – модел Полин Суейн, Relics (1971) – модел Джулия Ашбъри, Dark Side Of The Moon (1973) – модел Джаки Сен Клер, Wish You Were Here (1975) – модел Манди, The Wall (1979) – модел Джо Кейн, и Animals (1977) – модел Кимбърли Кауъл.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Живко Седларски вае скулптури с дъх на шампанско

След изящните метални рокли от арматурно желязо, за които „Монитор“ вече писа, работещият във Франция български скулптор Живко Седларски създаде и серия, вдъхновена от най-френската напитка – шампанското.

Наш режисьорски тандем с приз Arte CineLink в Сараево

В своя пълнометражен игрален дебют „Котка в стената“ българските режисьорки Мина Милева и Весела Казакова изследват трудното съжителство между имигранти и местни в един модерен блок в Лондон. Базираните в английската столица българки са и авторки на сценария, разказващ истинска история за това как една изоставена котка, ударена в стената, променя общността и живота на отделните съседи, като филмът засяга и актуални теми като имиграция, ксенофобия, Брекзит.