О бмислят се компенсации и за битовите абонати, отопляващи се на природен газ. Това стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика. Тепърва ще се правят разчетите как да бъдат получени тези помощи, уточни финансовият министър Асен Василев.
Обмислят се компенсации и за битовите абонати, отопляващи се на природен газ. Това стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика. Тепърва ще се правят разчетите как да бъдат получени тези помощи, уточни финансовият министър Асен Василев.
Той добави, че това ще стане ясно, когато се разбере какви са възможностите за осигуряването на допълнителни средства от държавните енергийни дружества. По думите му през миналата година от приходите на АЕЦ „Козлодуй“ са били осигурени
440 млн. лв., които са били използвани за антипандемичните мерки
в подкрепа на бизнеса у нас. Вицепремиерът допълни, че се планират централизирани търгове за дългосрочни договори за доставка на електроенергия на държавни детски градини, болници, социални заведения и други държавни ведомства.
На твърдения от страна на опозицията, че щяло да има безконтролно раздаване на пари, министърът на енергетиката Александър Николов припомни, че в Унгария и Румъния структурите, подобни на БЕХ, са на печалба, а у нас инвестициите, направени от холдинга, са направени непрозрачно и са неефективни.
Относно исканията на бизнеса за увеличаване на прага за скъпия ток над 30%, финансовият министър Асен Василев поясни, че в България проблемът е, че голяма част от бизнеса купува електроенергия ден за ден, докато в много от развитите страни в ЕС делът на дългосрочните договори, където цените са много по-ниски достига 80%, като в Германия например. „При
100% компенсация на поскъпването всички ще останат на „ден напред“
В ЕС има страни, където има задължителен дял на дългосрочните договори за доставка на електроенергия, каза още вицепремиерът. Той припомни, че от септември се работи по проект на наредба за дисциплиниране на търговията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).
На въпрос колко ще струва качването на тавана на компенсацията над 30% Василев обясни, че 5 на сто отгоре биха стрували на хазната над 150 млн. лв. до края на март. Коментирайки високите цени на борсата той се учуди на факта, че водните централи участват на пазара с до 50% от възможностите си, а ПАВЕЦ „Чаира“ не работи и не доставя ток за пиковите часове, като по този начин намали цената му, а
ремонтите на някои енергийни мощности се размотават вече 3 години
От своя страна енергийният министър Николов заяви, че е абсурдно ерепетата и ЕСО да купуват ток за технологични нужди от пазара „ден напред“ на борсата и по този начин да се създава допълнителен дефицит, което вдига цените. „За да се избегнат пиковете в цените, държавните дружества са осигурили допълнително 150 мегавата товар“, поясни той. По думите му водят се преговори със страни извън ЕС да намалим износа си за тях в най-тежките месеци за енергетиката ни. „Ще обмисляме механизми за осигуряване на директни договори между производители и консуматорите, като по този начин се намалят рисковете от спекула на пазара“, поясни той.
Теменужка Петкова от ГЕРБ попита какво се прави, за да не фалират топлофикациите заради високите цени на природния газ. В отговор финансовият министър Асен Василев припомни, че дълговете на „Топлофикация София“ вече са над 1 млрд. лв. и тя е в технически фалит. „За това ще се предприеме комбинация от мерки. Защо обаче „Булгаргаз“
продава евтиния газ от хранилището в Чирен
и докога дружеството ще управлява финансовите си потоци по неправилен начин? Още през 2013 г. попитах и защо „Топлофикация София“ не използва немалкия геотермален ресурс в недрата на столицата, което ще даде възможност да се намалят разходите за газ“, каза още вицепремиерът.
По време на обсъжданията в комисията стана ясно, че немалка част от разходите на топлофикациите се дължат на вдигането на цените на парниковите квоти, които те купуват. Шефът на Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕ) Диян Червенкондев съобщи пред енергийната комисия, че за миналата година приходите от продажбите им са за 1,625 млрд. лв. „В момента те се търгуват за 86-87 евро за тон. За 2022 г. приходите във ФСЕ от търговия с квоти ще е около 2 млрд. лв.“, поясни той.
Монитор
