Обяд за бедни и богати има вече и в училищните столове. Това не е майтап, а голата истина. При това въпросните училища не са частни, а общински.

И то в София. Но, както се казва в една някогашна реклама: „Днес в столицата, скоро и в други градове на страната“. Очаквайте, драги родители, и отсега пригответе поне левче повече за храната за богати, защото няма да ви се размине. Като види детето ви, че му дават пиле с ориз, а насреща му съучениците от благополучни семейства нагъват по три кебапчета с гарнитура, таратор и парче торта (такова е било тези дни менюто в един стол), самочувствието му едва ли ще е повече от това на Гаврош.

Собствениците на кетъринг фирмите твърдят, че разлика в качеството нямало, продуктите били гарантирано добри. Разликата била само в грамажа. Освен това обедите за бедни и богати в някои столични училища се налагали, защото децата не били свикнали да ядат готвено и искали скара. Родителите пък се оплаквали, че отрочетата им не обичали яхнии и гювеч, затова си оставали гладни. Това също е оправдание на собствениците на фирми кетъринг.

Тук логично следва въпросът, щом те съблюдават вкусовете на хлапетата, а хлапетата твърде много обичат чипс и всякакъв друг фаст фууд, следва ли такива залъгалки да им се сервират за обяд? И още един въпрос - как едно дете, да кажем първокласник, на около 7 години може да изяде порция от супа – 150 г, основно – 200 г, десерт – 150 г, а ако е плод - 200 грама. Излиза, че един малчуган трябва да изяде само на обяд между 450 – 500 г срещу скъпото купонче.

Научно е доказано, че човешкият стомах на голям човек, ако се храни здравословно, може да побере 350 г. Разбира се, лакомниците могат да погълнат много повече, но те са изключения. Интересно би било обяснението на директорите на училищата с двойния стандарт на столово хранене и най вече дали са представили идеята си на родителите преди това.

Преди две години едни хора замисляха да въведат цветни и черно-бели учебници, пак за бедни и богати. До там не се стигна само благодарение на негодуванието на обществото. Защото, който както иска да се оправдава, истината е, че никой няма право да дели децата според социалния статус и заможността на родителите им в общинските училища. За сведение на директорите такова нещо не си позволяват дори в европейските частни училища, където обучението и битовите разходи се плащат.

Достатъчно разделение между учениците беше създадено с премахването на униформите. Факт е, че в общинските гимназии можете да видите осмокласнички, гримирани и облечени като момичета от Околовръстното. Можете обаче да видите и ученици с евтини дънки и стари телефони. Има и такива, които нямат дори евтин телефон, нямат дори учебници, конспектират на ръка и запомнят, защото мама и тате не могат да си позволят този разход. Звучи невероятно, нали? Но аз познавам такова момче, отличник в престижна държавна езикова гимназия, което догодина ще е абитуриент. То вероятно ще пропусне своя бал поради бедност. Но пък ще има шанса да избира между няколко университета, защото е отличник. Това момче отсега е личност, защото знае цената на недоимъка, но и на сладостта от успеха в редица олимпиади. Ето такива са хората, които могат да работят честно и да дадат много на обществото, нищо че не са яли от менюто за богати в училищния стол.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Левчето - мерило за правата на клиента

Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Седмичен мониtоринг (19 - 23 август)

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.

 

Магистралите не са за смет

Има добра новина след пожара на складираните под моста на автомагистрала “Струма” опасни отпадъци.