П рез ноември освободените от зеленчуците площи се почистват добре от растителни отпадъци.
През ноември освободените от зеленчуците площи се почистват добре от растителни отпадъци.
След това се извършва наторяване с оборски тор, фосфорни и калиеви торове преди дълбоката оран, съветват от Националната служба за съвети в земеделието. След последната почвата се обеззаразява с базамид гранулат срещу нематоди, почвени насекоми и плевелни семена, в доза 30-40 г на кв. м за по-леки почви и 45-50 г на кв. м за по-тежки. Препаратът се внася в навлажнена почва до 70-75 от ППВ и се смесва с фрезоване. След фрезоването почвата се валира и се покрива с пластмасово фолио. Базамид гранулатът се задържа в почвата до една седмица, след което фолиото се отстранява и почвата се обработва от 2 до 4 седмици след третирането, ако температурите са 5-10 градуса, при по-високи – обработката е по-рано. Зимни култури може да се засаждат най-рано след 20 дни. Третирането се прави веднъж на три години.
Оранжерии
Оранжериите до 1 декар се пръскат с 1% разтвор на формалин, след което оранжерията се затваря за 1-2 денонощия и се проветрява. За големи оранжерии, на които проветрителната инсталация е в пълна изправност, формалинът се внася чрез изпаряване в норма 60 л за 3000 куб. м въздушно пространство. За всеки литър формалин се прибавя по 100 г калиев перманганат. Получава се много бурно изпаряване на течността. Работи се със специално облекло и противогаз. Оранжерията веднага се затваря за 1-2 денонощия, след което се проветрява.
Засяване
В началото на месеца се извършва сеитбата на домати и краставици за зимно оранжерийно производство. Торопочвената смес се обеззаразява също с базамид гранулат. Семената се обеззаразяват с 30% разтвор на перхидрол, който се разрежда с вода в съотношение 1:10. Семената се поставят в тензухени торбички и се потопяват в приготвения разтвор. Семената на краставиците се третират за 20 мин, на доматите – 25 мин, на пипера – 30 мин. След третирането семената се промиват с течаща вода в продължение на 30 минути, след което се просушават и са годни за сеитба. Сеитбената норма при доматите е около 30 г/дка и 4000 бр. растения на дка; при краставиците – около 50-60 г/дка и 2200 бр. растения за дка; и за пипера около 120-140 г/дка и 4000 бр. растения за дка.
Лозя
В лозята се извършва основно торене с фосфорни и калиеви торове, след което почвата се изорава на дълбочина 18-20 см. Торенето е едно от основните мероприятия, определящо развитието на силни лози, от които се получават устойчиви по количество и качество добиви. Чрез него се поддържа почвеното плодородие и растенията се снабдяват с необходимите им хранителни елементи. Трябва да се има предвид, че хлорният йон влияе отрицателно върху качеството на зърното, поради което за торене трябва да се предпочита калиевият сулфат. Ако се налага да се внесе калиев хлорид, това да стане при винени сортове. Като калиев тор може да се използва пепелта от изгарянето на лозовите пръчки, слама и други растителни остатъци в норма 60-100 кг/дка.
Десертните и някои винени сортове през този месец се изрязват и загрибват.
През този месец се изваждат лозичките от вкоренилищата, сортират се и се съхраняват.
При откриване на болни от рак лози в младите насаждения болните лози се изкореняват. В плододаващите лозови насаждения борбата с рака е най-ефикасна с нафто-динозоловата емулсия в състав: 2% динозол 50 или нитрозан 50 + 0,250 мл нафта, емулгирана съответно с обикновен сапун.
Остъргваме кората на заразените дървета
След листопада се събират и изгарят или заорават листата в почвата, за да се унищожи заразата в тях от струпясването по ябълката, крушата и бадема, червените листни петна по сливата, антракноза и бактериоза по ореха и други икономически важни болести.
Изрязват се и се изгарят заразените от брашнеста мана леторасти на ябълката и прасковата, заразените от струпясване, черно гниене и кафяви листни петна по крушата, нападнатите от съчмянка леторасти на костилковите видове и бадема, заразените от кафяво гниете по семковите и костилковите овощни видове леторасти, на ореха от антракноза и бактериоза и др. За унищожаване на зимуващите гъсеници на ябълковия, сливовия и ореховия плодов червей, крушовия пъпкопробивач, кръгломиниращия молец, ябълковата стъкленка, крушовите бълхи и др. е необходимо да се остърже, събере и изгори старата кора от ствола и дебелите клони на овощните дървета. Остъргването се извършва с тъп нож, без да се засяга ликовата част на кората. От овощните насаждения се изкореняват и веднага изнасят и изгарят изсъхналите и загиващи дървета от апоплексия и бактериално изсъхване, силно заразените от огнения пригор, заразените от вирусни болести, нападнатите от дървесинояди, корояди и други вредители. Оставени в овощната градина те са източник на заразяване на здравите дървета. Задължително трябва да се напръскат костилковите овощни видове за предпазването им от къдравостта по прасковата, ранно кафяво гниене и др., ако това не е извършено през октомври с 2% бордолезов разтвор. Дърветата се обливат добре.
Монитор
