З а да станат видими българските университети на европейската карта и да бъде оптимизирана системата на висшето образование, вузовете ще могат да се обединяват в общи консорциуми. Те ще могат да ползват обща база, преподаватели и ресурси. По този начин консорциумите ще предлагат по-качествено обучение, да се изскачат в рейтинговите класации на най-добрите университети в света, с което ще могат да привлекат повече чуждестранни инвеститори и студенти.
За да станат видими българските университети на европейската карта и да бъде оптимизирана системата на висшето образование, вузовете ще могат да се обединяват в общи консорциуми. Те ще могат да ползват обща база, преподаватели и ресурси. По този начин консорциумите ще предлагат по-качествено обучение, да се изскачат в рейтинговите класации на най-добрите университети в света, с което ще могат да привлекат повече чуждестранни инвеститори и студенти.
При представянето на идеята пред Съвета на ректорите образователният министър акад. Николай Денков обясни, че поради липсата на окрупняване университетите ни
не се появяват на европейската карта
и инвеститорите се питали единствено за Софийския и Техническия университети в София. „Искаме да бъдете партньори, за да се запази най-доброто и да се развие това, което има потенциал. Нека заедно да направим така, че да стане, защото от това ще имате ползва вие, висшите училища. Ще имат полза студентите заради качеството, което може да се осигури. Така ще има и полза за държавата – за привличане на инвестиции и чуждестранни студенти, тъй като за тях се гледат международните класации. За да се реализира този процес, трябва системно да се работи по него. Аз няма да се откажа, поне докато зависи от мен”, призова ректорите министърът. По думите на акад. Денков по този начин МОН може по-лесно да убеди и министерството на финансира да инвестира в по-мащабна структура, която да е ползвана от повече студенти, отколкото от по-малък университет, защото по-лесно се прави спортна база за кампус от 4 -5000 студенти, отколкото за 500. „Ще получите целево финансиране за дейности, за които сега може да си мечтаете”, заяви министърът. Средствата обаче ще бъдат обвързани с изпълнението на определи цели и задачи.
Възможно е обединение между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата. За да се преодолее обезлюдяването в Северозапада, което от части се дължи от търсенето на по-добро образование, филиалите на висшите училища в региона също могат да се обединят в нов университет.
Големите вузове също могат да сътрудничат помежду си
Ректорът на СУ и председател на съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков даде за пример, че те могат да се обединяват и университети в различни направления и така те, например, да бъдат в консорциум с ТУ- София.
Промени ще има и с начина на акредитиране на висшите училища. Министърът припомни, че още миналата година бяха приети промени в Закона за висше образование, които позволяват и предполагат, че акредитирането ще бъде променено и в него ще бъдат заложени количествени критерии. Причината е, че по думите му сега система е така нагласена, че да могат всички висши училища да обучават и докторанти, и в платено обучение. Министърът даде пример с направления „Администрация и управление”, в което университетът на първо място е с 65 точки и програмна акредитация 9,45, а това на последно е с 44 точки и акредитация на 9,02.
Националната агенция по оценяване и акредитация вече работи по новата система. „Резултатът, който очаквам е по –удобна и по-обективна система за акредитацията, която ще позволи на висшите училища да видят истинските си слабости, а не да ги скриват под килима”, заяви министърът. Той допълни, че новата система ще бъде изцяло електронна. В тази насока докладът за самооценка ще бъде заменен с доклад, който анализира слабостите и предлага конкретни мерки за преодоляване до следващия период.
Променят начина на
атестиране на преподавателите
Промяна ще има и в начина на атестация на преподавателите. Причината за това е, че сега тази дейност се случва на ниво факултети и по думите на министъра много места и те сами си нагласят критериите, за да бъдат всички преподаватели високи оценки. По време на общото събрание стана ясно, че досега само 4 преподаватели са били уволнявани заради лоша оценка. Акад. Денков посочи, че има университети, в които 77% от доцентите и професорите не отговарят на минималните изисквания. Малко по-добре било положението в ХТМУ, където около 58-60% от преподавателите отговаряли на условията и МУ-София, където за доценти отношението е 75%, а за професори 65%. Акад. Денков подчерта, че казва тези преподаватели да бъдат уволнени, но не нормално да не изпълняват характеристики, които не отговарят на длъжностите им. Като част от атестацията на преподавателите ще бъде проследяването на развитието им след защита на професура или доцентура. На 3 или 5 години ще се проверява дали се развива, дали публикува, дали докторантите му защитават, дали прави курсове. „Ако някой е загубил стимул, може да търси реализация на друго място, освобождавайки място за по-мотивираните. Това ще мотивира и младите да се развиват”, обясни министърът. Част от журитата за академично израстване пък ще бъдат избирани на случаен принцип „По този начин ще има квота, която ще бъде независимо независима, но без да има тежест при вземането на решения. Ако има плагиатство, да сигнализират на по-високо ниво”, разясни акад. Денков.
Подгонват
плагиатството
Следващата мярка е свързана с разширяване на обхвата на мерките за плагиатство. Министърът вече анонсира, че всеки университет ще има комисия за академична етика, през която да минават всички статии както за плагиатство, така и за недостоверни данни. Комисията по академична етика ще остане на второ ниво, след подадени до нея сигнали. Промяна ще има и в ролята на настоятелствата на висшите училища като целта е да им се регламентират по-ясни функциите. Те ще могат да дават насоки за цели за стратегическо развитие на университета спрямо нуждите на региона. Те ще бъдат включени в договора за управление, който ректорите сключват с образователния министър. Така ректорът ще трябва да се отчита и пред висшето училище, и пред МОН.
Промяна ще има и в ролята на настоятелствата на висшите училища като целта е да им се регламентират по-ясни функциите. Те ще могат да дават насоки за цели за стратегическо развитие на университета спрямо нуждите на региона. Те ще бъдат включени в договора за управление, който ректорите сключват с образователния министър. Така ректорът ще трябва да се отчита и пред висшето училище, и пред МОН.
Монитор
