Новите жилища у нас с цяла кухня по-тесни
3

Новите жилища у нас с цяла кухня по-тесни

Къщите завършени през лятото почти 4 пъти повече от кооперациите

Новите жилища у нас, получили разрешение за ползване (Акт 16) през лятото са с цяла кухня по-тесни. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97 кв. м през третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м през същия период на 2020 г. или с над 5 квадратни метра, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

Данните за третото тримесечие показват въвеждането в експлоатация на повече, но по-малки жилища. Между юли и септември Акт 16 са получили 879 жилищни сгради с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 г. сградите са с 91 повече, а отделните имоти в тях нарастват с 928.

Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със средна полезна площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.

В София средната полезна площ на въведените в експлоатация жилища през третото тримесечие е почти 95 кв. м и намалява спрямо 100 кв. м през същия период на миналата година. В Пловдив новите жилища са със средна площ от 92 кв. м, която също е по-малка спрямо 98 кв. м през третото тримесечие на миналата година.

На годишна база

най-много от 96 на 74 кв. м пада площта във Варна

на новите жилища, сочат още данните на НСИ за третото тримесечие.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2020 г. е 358,4 хил. кв. м, или с 23,8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2019 г., а жилищната площ се увеличава с 34,6% и достига 274,8 хил. кв. метра.

София е лидер по нововъведени в експлоатация жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над сто жилища за тримесечие са били въведени в експлоатация и в Бургас, София-област и Благоевград. На обратния полюс са Видин и Монтана с едва съответно две и седем нови жилища между юли и септември.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%) или 4 пъти повече от жилищните кооперации, които са под една пета (18,1%). В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, докато този

на сградите от смесен тип и вилите намалява.

Почти всички въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради у нас през третото тримесечие са или със стоманобетонна, или с тухлена конструкция. Панелните блокове са едва 0,4%.

Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).

Според Евростат

обитаваме 18 квадрата по малко от европейците.

Средната жилищна площ на човек в България е 25 кв. м при средно равнище от 43 кв. м в ЕС или с 18 квадрата по-малко, като по-тесни са жилищата само в Румъния, където на човек се падат средно 15 кв. м. Според друга статистика у нас на човек се падат по 1,2 стаи при средно равнище от 1,6 стаи в ЕС.

Други данни, сочат, че 81% от българите живеят в собствени жилища, закупени без ипотечен кредит при средно равнище в ЕС от 45% и едва 8% в Холандия. Заради натрупаните спестявания в България има потенциал за ръст на покупките на имоти с ипотечен кредит. Възможно е голяма част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище, прогнозират имотни брокери.

Почти всички нови жилища се продават на шпакловка и замазка и трябва да се търсят майстори за довършването им.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.