Новата лексика възниква най-активно със социалните мрежи (ИНТЕРВЮ)

Проф. Диана Благоева - Стефанова, Институт за български език към БАН:

Новата лексика възниква най-активно със социалните мрежи (ИНТЕРВЮ)

През последните 30 години заемаме думи главно от английския

  • Понякога заемките получават и българско съответствие, но то не може да се налага изкуствено
  • Покрай пандемията познати изрази „заживяха нов живот“ - например „По маската посрещат, по кашлицата изпращат“

- Проф. Благоева-Стефанова, излезе „Речник на новите думи в българския език“. Колко са те?

- В речника е обяснено значението на близо 3000 думи и словосъчетания. Включени са около 1800 нови думи, над 540 терминологични словосъчетания, около 50 фразеологични израза, както и над 200 новоразвити значения при думи от утвърдения речников състав. Отразена е главно лексика, навлязла в речта ни през последните десет години. Включени са и някои думи и изрази, чиято поява датираме към първото десетилетие на ХХI век, които не намериха място в предходния речник, публикуван през 2010 г., поради това, че тогава още не бяха достатъчно популярни. Пример за това е думата „биткойн“. Първите й регистрирани употреби са от 2009 г., но едва след 2010 г. тя придоби по-широка популярност.

- Включени ли са в речника думи, които съществуват, но започват да се употребяват с ново значение?

- В речника присъстват над 200 думи, при които са регистрирани нови значения. Такива са например „облак“ и „облачен“ (в сферата на компютърните технологии), „хибриден“ (в изрази като „хибридна война“, „хибридна заплаха“), „токсичен“ (в съчетания като „токсични кредити“ и „токсични отношения“). Сферата на криптовалутите също породи преносна употреба на множество познати думи като „копаене“ на биткойни, „миньори“ и „копачи“ на биткойни, „ферма“ за „добив“ на криптовалути, „портфейл“ за биткойни. Тези названия са възникнали под влияние на английския език. Има и такива нови значения, които се развиват изцяло на домашна почва. Говорим например, че определена икономическа дейност „посивява“ или „изсветлява“, че производството „позеленява“ (т.е. става екосъобразно). Ветрогенераторите пък понякога се наричат „перки”.

 - По какъв начин влияят социалните мрежи за появата на нови думи или за добавянето на ново значение на вече съществуващи?

- Дейностите, свързани със социалните мрежи и интернет, са една от сферите, в които най-активно възниква нова лексика. От друга страна, комуникацията в тези сфери обхваща много широк кръг хора, което без съмнение играе роля за разпространяването и налагането на различни нови названия и термини. Много от отдавна познатите думи в езика ни придобиват нови значения, свързани с различни действия в социалните мрежи. Активно се използват например такива преосмислени изрази като „следвам някого във Фейсбук“, „пиша на стената на някого във Фейсбук“, „публикувам статус“ и пр. Навлизат и множество заемки от английски като глаголите „лайквам“, „хейтвам“, „туитвам“, „фейсбуквам“. Все пак обаче лексика от този тип се употребява главно от по-младите поколения и не е толкова позната за хората, които не ползват социални мрежи.

 - По какъв начин повлия пандемията на речта ни?

- Пандемията е явление, което повлия на целия свят и няма как да не намери отражение и в езика. От една страна, придобиха голяма популярност редица термини, които отдавна са част от специалната и професионалната лексика, но доскоро не бяха познати на по-широки кръгове от обществото. Такива са например „пулсоксиметър“, „антигенен тест“, „PCR тест“, „термометрирам“, „ваксина първа (втора) игла“. Наричаме ги  относителни неологизми, тъй като са нови само за една част от обществото - за неспециалистите. От друга страна, навлязоха и съвсем нови думи и изрази като „локдаун“, „постковиден синдром“, „зелени коридори“, „социална дистанция“, „антимаскъри“, цяла серия образувания с първа съставна част „корона-“ като „коронаепидемия“, „коронамерки“, „коронакриза“. Самата дума „корона“ придоби ново значение. Появиха се и думи като „инфодемия“ (разпространяване на прекалено голямо количество информация за пандемията), „панденомика“ (икономиката в условия на пандемия), „психопандемия“. Има и някои съвсем разговорни, експресивни названия като „ковидясвам“, „нощник“ (член на Националния оперативен щаб), които едва ли ще останат трайно в езика. Интересно е, че редица отдавна познати фразеологизми, пословици и крилати изрази бяха трансформирани и заживяха нов живот, отразявайки емоциите ни в условията на пандемия, например „По маската посрещат, по кашлицата изпращат“, „Храни куче да те разхожда“, „Денят се познава от брифинга“.

- Правилно ли е според вас да използваме чужди термини, вместо да търсим българско съответствие, понякога това е твърде трудна задача?

- В много случаи определени явления и обекти стават познати за нашето общество със своето чуждо название, например „смути“, „селфи“, „дрифт“. Инфлуенсърството също е относително ново явление и за назоваването му сме възприели чуждоезиковата дума. Понякога заемките получават и българско съответствие. Например „инфинити басейн“ се замества с „безкраен (или безграничен) басейн“, „адвенчър туризъм“ с „приключенски туризъм“, „фейкнюз“ с „фалшива новина“. Всеки езиковед ще каже, че е препоръчително и желателно да се употребяват българските названия, ако такива има. Но хората рядко се вслушват в тези препоръки. Чуждите думи в много случаи са предпочитани заради това, че се възприемат като модерни и престижни, а нерядко и заради това, че са с по-кратка форма. Например напоследък като название за безпилотни летателни устройства се наложи английската заемка „дрон“. Тя е предпочитана може би именно заради краткостта си. Би могла да се замести с родно съответствие като „роболет“ - това название беше предложено в една игра, която организирахме във Фейсбук, целта на която беше да се подберат домашни „заместници“ на някои нови заемки. Но назоваването на нови явления и обекти е естествен и стихиен процес, не може да се налагат изкуствено замени на чужди думи с български.

- От кои езици заемаме най-често думи?

- През последните 30 години английският език е доминиращ източник на лексикално влияние. Заетата от английски лексика попълва различни тематични области като: компютри и интернет („ботнет“, „спамбот“, „хаштаг“), икономика и финанси („аутстафинг“, „бектест“, „мултисорсинг“), спорт („аквабайк“, „бодисърф“, „дайвинг“), техника („концепткар“, „чилър“), изкуство („квилинг“, мапинг“) и ред други. На второ място се нарежда френският език. От френски навлизат главно кулинарни термини като „поширам“, „киш“, „тарт“, някои термини от фризьорството и козметиката като „демакиаж“, „термаж“, по-рядко също спортни термини - „акробранш“. В по-малка степен се заема лексика и от други западноевропейски езици. От италиански възприемаме главно названия на кулинарни специалитети и продукти - „кантучи“, „капелети“, „рикота“, „чабата“. От немски също навлизат думи, но не много активно - „реалполитика“, „телетакт“. Случаите на заемане от други езици заемките са единични.

- Какви нови думи в ежедневието ни биха останали и занапред?

- Може да очакваме, че ще останат активни и занапред такива нови думи, които назовават предмети, устройства и технологии, които трайно са навлезли в нашия бит, в ежедневните ни занимания. Все повече говорим за „умни домове“, „пасивни сгради“, „смарт устройства“, „фитнес гривни“, „интерактивни дъски“. Някои от новите или сравнително новите дигитални устройства, с които си служим, до такава степен са навлезли в ежедневието ни, че вече сме престанали да възприемаме названията им като неологизми („смартфон“, „таблет“). Други нови думи и съчетания пък като „кредитен крънч“, „кохезионна политика“, „воден отпечатък“, „нутригеномика“ се отнасят към определени терминологични области и имат по-тясна употреба, познати са основно на специалистите. Характерно е обаче, че много от тези термини излизат извън първоначалната сфера, в която са възникнали, и стават познати на повече хора, например „молекулярна гастрономия“, „добавена реалност“. Когато едно такова название придобие по-широко разпространение, също има шансове да стане част от общоупотребимия език.

- Има ли думи, които са отпаднали от предходните издания на речника?

- Има думи, които в един период са били доста активни, но вече почти не се употребяват. Всяка нова технология измества старата и съответно свързаните с нея нови названия и термини изместват по-старите. Преди повече от 30 години мобилните телефони бяха нещо ново и думата „мобифон“ беше актуална, след това дойде времето на „джиесемите“, а сега и двете думи отстъпиха, защото вече боравим със „смартфони“. Едва ли някой вече си спомня, че през 90-те години мобилните телефони понякога биваха наричани „хендита“. Думата „хенди“ (заемка от немски) беше включена в речника от 2001 г., но тя не успя да се наложи и вече е напълно забравена. Забравени са и такива думи като „ремедеец“ (член на работническо-мениджърско дружество), „несеретеец“ (член на Националния съвет за радио и телевизия), „алтернативник“ (лице на алтернативна военна служба), „гергьовденец“ (член на движението „Гергьовден“), защото явленията, които се означават с тях, вече са загубили актуалност.

- Вчера отбелязахме 24 май. Какво бихте пожелали за празника?

- Празникът на българската писменост и славянската култура, който отбелязахме вчера, е прекрасен повод да отдадем дължимата почит на славянските първоучители - братята Кирил и Методий, както и на всички книжовници и културни дейци, които продължиха и доразвиха тяхното дело през вековете. Не бива да забравяме, че езикът е един от най-важните елементи на националната идентичност и наша отговорност е да го съхраним. Честит празник на всички читатели на в. „Монитор“!

 

Визитка:

- Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

- Защитава докторат по славянско езикознание, става доцент през 2006 и професор през 2015 г.

- От 1995 г. работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН

- Ръководи секция  „Българска лексикология и лексикография“ към института

- Участва в разработването на редица лексикографски трудове

- Има над 120 научни публикации у нас и в чужбина

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ