Новата коалиция ще реформира средното образование за трети път през 21-и век

Новата коалиция ще реформира средното образование за трети път през 21-и век

Промяна в начина на финансирането на училища, нови учебни програми, намаляване на броя на учебниците са само част от реформите на средното образование около, които  бъдещите коалиционни партньори от ПП, БСП, ИТН и ДБ се обединиха по време на дискусията за основни стратегии и политики в сферата за следващите 4 години. Тя е трета основна в рамките на 21-и век, като предходните 2 бяха съответно през 2001-а и 2016-а, припомнено бе по време на срещата, продължила близо 6 часа.

В нея участваха депутати от 47-о Народно събрание и служебният министър на образованието и науката акад. Николай Денков, който представи приоритети на „Продължаваме промяната”. Общо на 70 точки с по няколко подточки бяха изброени по време на дискусията. „Виждам цялостна обща посока, която всички трябва да извървим. Под всяка от тези точки могат да се пишат доклади. Важното е, че имаме обща визия”, заяви съпредседателят на ПП Кирил Петков след края на обсъжданията.

Идеите на четирите партии не се разминаваха особено. След като всяка от тях представи своите виждания, предложенията попадаха на една или няколко от три възможни групи – одобрени от всички и влизащи в коалиционното споразумени, одобрени, но с последваща дискусия или такива, които имаха нужда от съдействие и с други министерства. В хода разпределянето стана ясно, че в последствие преди партиите да получат документа от обсъждането, част от идеите може да бъде разпределени към четвърта група – такива, с които и четирите партиите са съгласни и ще бъдат част от управленската програма, но дискусията по тях ще стартира по-нататък, защото изисква повече време.

Като пръв приоритет бе определено връщането и на големите ученици обратно в класните стаи. Проблемът за това е липсва на тестове. Междувременно стана ясно, че ще бъде направена нова кампания за ваксинация.

Всички партии бяха категорични, че трябва да има нов модел на финансиране на училищата, защото към момента средствата не са достатъчни. Техните идея обаче прилагаха различни механизми. Според ДБ финансирането трябва да бъде обвързано и с качеството на образованието. Новият модел трябва да е върху три стълба – реални нужди, на резултати (атестация) и проектно финансиране.

За ИТН новата формула за финансиране трябва да включва в себе си категорията на училищата, капацитета им, брой възможни паралелки; местоположение и брой на жителите в населеното място (може да има и защитени училища и те не трябва да се закриват); материалната база. В допълнение от там предлагат  режийните разходи да са изчисляват спрямо базата на училището.

От БСП също смятат, че парите трябва да следват качеството, но в същото време няма как да се избяга от количествен критерий. Според директора е на СОУ, Петко Р. Славейков" гр. Кърджали  Милко Багдасаров откакто има делигирани, бюджети няма стачки.

По думите на акад. Денков моделът на ПП ще реализира част от тях. Те предлагат за модела на финансиране да се прилага „оценка на добавената стойност в конкретното училище”. Методиката е апробирана в други страни, предлагана е от Световната банка преди няколко страни. МОН са били стигнали донякъде. След като акад. Денков влиза във ведомството и се запознава пропуските в методиката и смята, че може да се реализира на практика. „Тя ще ни даде два различни типа информация. Първо, системата се базира се на оценка на разликите между хода и изхода на съответната образователна степен (1-4 клас, 4-и 7-и клас). За да се реализира, трябва да има национално оценяване при стандартизирани условия. За да има такава система, е важно е да имаме система за стандартизирана оценка преди 1-и, 4-и 7 –и клас и тн. Не приемам тази система да се премахне, защото ще изчезне един от елементите, за да можем да продължим нататък”, обясни акад. Денков. Той подчерта, че остава отворен въпросът как да се подобрят изпитните материали за НВО и ДЗИ и да се намали стресът.  Оценката за добавената стойност по думите на акад. Денков ще бъде от ползва и за атестирането, финансирането, дори и мандатността на директорите. „Отчитат се основни фактори, които също бяха споменати от някои от вас – какъв е типът на населеното място, какво е образованието на родителите и какъв е социалният им статус, каква подготовката и квалификация а на учителите. След това се прави математическо моделирани, което показва какво очакваме средно за страната като напредък в дадената степен, какво вижда като резултат на НВО. След което поставяме всяко едно училище къде се намира средният резултат”, обясни той.

Тази система премахва термина „елитно училище” спрямо това колко е привлекателно училището. Тя започва да оценява до колко учениците, които са влезли в дадено училище, с успели да напреднат спрямо техните връстници за този период. Това може да се прави на ниво училище, паралелка, дори и на учител.  Така ще се оценява как дадено училище се справило спрямо подобните си. По този начин няма да се сравняват училища с отлични ученици с някое друго.

Второ, системата ще показва къде са дефицитите в образователната система. Дали има проблем с финансирането и недостигат ресурси, дали има проблем, че родителите не са достатъчно мотивирани. Ще се прави структурен анализ къде са проблеми на база данните.

Този подход може да се приложи и по отношение на финансирането. Така ще се види къде общините не се справят и да се направят формули на национално ниво спрямо особеностите на училището – планински район, малко деца. „Тази математическа обработка дава възможност да усъвършенстваме механизма на финансиране, както и да имаме оценка на ниво училище и учител как се справят системата с напредъка, добавената стойност”, разясни акад. Денков. По думите му до лятото на 2022-а тези две системи могат да обяснят. От бюджет на 2023- да се използва малка част, от 2024-а да бъде съществен елемент и като качество, и като отчитане на особеностите на съответните училище.

Промяна в учебните планове и програми също бе темата около, която представителите на партиите се обединиха. Христо Петров от ПП определи стартирането на процедура за промяна в учените програми и акцент на програмите по БЕЛ като мярка за първите 100 дни. Партиите се обединиха около мнението, че програмите са написани на високо академично ниво, което не отговаря на техните години и новите програми трябва да се съобразят с възрастовите особености на децата. Акад. Денков направи разделение между предметите. По думите му в класическите дисциплини – физика,  химия, математика, история, където класическия стил се е просмукал, той трябва да бъде заменен с по-разбираме, практичен подход, повече усвояване на материала чрез упражнение, затова да  се мине през учебните програми и планове. С новите дисциплини като технологии и предприемачество обаче проблемът бил друг. Там материалът се променя бързо и там трябва да се вкарат практиците от ИКТ и да се създаде система, при която материалът да се обновява често. Промените в програмите ще бъдат заложени в програмата, но няма да бъдат решени до края на дискусиите.

За промяната в програмата важна и квалификацията на учителите. Курсовете им трябват да бъдат ефективни и  асочени към потребностите на училището, в което работят. Трябва да има и контрол как се провеждат. С финансовото министерство пък ще бъде обсъдена идеята квалификацията да носи 10% към бюджета. По отношение на учителите партиите са категорични, че тяхната административна тежест трябва да бъде намалена. Те обединиха около идеята учителската професия да бъде регулирана. Това обаче ще означава и по-строг контрол, как се покриват стандартите. Заплащането на педагозите също ще бъде увеличавано ежегодно.

Всички искат за децата в училище да бъдат осигурени спорт, изкуство и извънкласни дейности. „Това са най-съществените елементи училището да стане интересно и децата да отида с желание и да не го свързват само със задължителните предмети, по които ще им пишат оценки”, каза акад. Денков. Така задължителните учебни дисциплини могат да бъдат допълнени със занимания по интереси. За да не се претоварват учителите с още задачи, според акад. Денков, трябва да се вкарат колкото се може повече преподаватели от уни, например по роботика, и спортни треньори. За професионалните гимназии пък ще бъде важна връзката с бизнеса.

Мандатността на директорите също беше тема, по която партиите изразиха съгласие и ще бъде част от бъдещата управленска програма, но предстоят допълнителни дискусии как точно ще бъде формулирана. Според акад. Денков., ако директорът се справя добре, той няма нужда да бъде сменян. ИНТ предлагат 2 мандата с период от 5 години. Багдасаров от БСП смята, че това ще демотивира директорите. Затова предлага безброй мандати, но със задължителна атестация след втората година.

Системата на средното образование трябва да бъде и деполитизирана.

Ще се усъвършенства и механизма за обхват. Ще се мисли и как системата да бъде съобразена с нуждите на децата със СОП. Учениците ще имат и психологическа подкрепя всеки месец.

В сферата на висшето образование ще предстоят премени в Закона за развитие на академичния състав и правилникът му ще бъде доразвит. Идеята е да се променят изискванията за заемане на академична длъжност, да няма лица, които заемат академична длъжност, без да правят наука, преподавателите да бъдат профилирани. Също така, да се работи и по защита на авторските им трудове.

Стипендиите на докторантите също ще бъдат увеличени. С колко предстои да бъде обсъдено. Ръст може да има и за стипендиите на добрите студенти.

Партиите искат акредитациите на висшите училища да бъдат прецизирани, вузовете да се дигитализират повече, да привлича международни преподаватели. да работят съвместно с БАН и ССА, защото науката и висшето образование трябва да са ръка за ръка.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.