К ървавите размирици в Казахстан слагат началото на нов вид противопоставяне, което ще бъде ключов фактор за цялата 2022 г. Всичко започна като един на пръв поглед рутинен протест срещу повишените цени на енергията в столицата на Казахстан. Управляващите игнорираха недоволството, но когато то прерасна в протестна вълна с искания за дълбоки реформи, злият дух беше изпуснат от бутилката. Бруталните сблъсъци между демонстранти и полиция препълниха моргите с трупове.
Кървавите размирици в Казахстан слагат началото на нов вид противопоставяне, което ще бъде ключов фактор за цялата 2022 г. Всичко започна като един на пръв поглед рутинен протест срещу повишените цени на енергията в столицата на Казахстан. Управляващите игнорираха недоволството, но когато то прерасна в протестна вълна с искания за дълбоки реформи, злият дух беше изпуснат от бутилката. Бруталните сблъсъци между демонстранти и полиция препълниха моргите с трупове.
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев обяви извънредно положение и за всеки случай поиска от Русия да прати военни части, за да бъде гарантиран мирът. Той благодари на президентите на Русия Владимир Путин, на Китай Си Цзинпин и на Турция Реджеп Ердоган за тяхната подкрепа и изрази „специални благодарности” към руския президент за войниците. Западът подкрепи позициите на протестиращите, но на този етап подкрепата е все още в сферата на медийната пропаганда.
Генезисът на самия конфликт обаче няма нищо общо с права на човека или с реформа на държавното управление. Битката за Казахстан е битка за огромните природни ресурси на тази богата азиатска страна. С намаляване на глобалните запаси от ресурси подобни битки ще се случват много по-често. Новите времена означават и нова мода в конфликтите. Социалните мрежи, изолираните от пандемията страни и промените в климата водят до по-малко, но по-добре документирани човешки жертви, лавина от дезинформации и фалшиви новини. 2022 г. е година на преход от старомоден тип кървави конфликти към такива, които ще се решават
пред компютърните екрани
От от своя страна COVID-19 изцеди световните резерви и взриви цените на енергия и други суровини. Световната тенденция е за повече регионални противопоставяния, които са по-упорити и дългосрочни, но с по-малко жертви. В международен план 2020 г. е била най-щадяща към човечеството по отношение на глобалния мир. В света са отчетени рекордно малко жертви на войни за последните седем години, когато избухна гражданската война в Сирия.
Един подобен конфликт, който тлее в постсъветското пространство, е кризата в Украйна. Войната в бившата съветска република започна през 2014 г. Западът подкрепи смяната на проруския президент на страната. В отговор на това Москва анексира полуостров Крим и части от Източна Украйна. С днешна дата поне 100 хил. руски войници са струпани на границата и заплахата от нова инвазия е съвсем реална. ЕС, НАТО и САЩ сипят заплахи към Москва, за да възпрат превантивно Владимир Путин да не засилва властта си в региона. Истината е, че нито Русия, нито Западът, нито самата Украйна могат да спечелят нещо от противопоставянето. За Украйна примирие, последващо Минските договорености, означава компромисът с Крим да продължи, а Москва ще продължи да държи под контрол газовото кранче. Във военно отношение Москва е в състояние да нахлуе в Украйна, но нова окупация ще е прекалено скъпо и болезнено упражнение за Кремъл. НАТО и ЕС също не могат да си позволят тежък конфликт, който би разкъсал колективната европейска система за сигурност и би имал непосилна във финансово отношение цена. Най-вероятно през цялата 2022 г. ще има пазарлъци и заплахи, но никой от замесените играчи няма да иска да направи първи ход към конфронтации.
Очаква се
тази година да е последна за една друга война
Преди две години Етиопия влезе в новините с опита на премиера Аби Ахмед да сложи точка на тоталитарното управление в страната. Неговата политика срещна отпор и оттогава северните райони се отцепиха и функционират самостоятелно. Това обаче е временно положение без солидна международна подкрепа. През 2021 г. правителствени сили успяха да пречупят съпротивата на бунтовниците и да завземат ключовия град Мекеле. Очаква се бунтът да бъде окончателно потушен през тази година.
Малко по-различно е положението на афганистанските талибани. Те успяха светкавично да наложат властта си в цялата страна, но сега е ред на отрезвяването след щурма. Задграничните активи за милиарди долари в чуждестранни банки са замразени и талибаните нямат достъп до тях. Така те могат да управляват, но просто не могат да си го позволят от финансова гледна точка. Сплашването със зареден калашник работи за кратко, но оставеният без заплата държавен чиновник е много по-страшна заплаха. По тази причина талибаните направиха редица отстъпки от строгия си ислямистки кодекс с амбицията да разкъсат международната изолация, в която се намира страната. Но тази азиатска страна не представлява стратегическа цел за никой и никой не иска да управлява там. Азиатският фокус се е изместил към
надлъгването на големите в Южнокитайско море
В началото на 2021 г. Китай имаше надеждите, че новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън ще остави в миналото риториката на противопоставяне, характерна за управлението на Доналд Тръмп. Тези надежди бързо се изпариха и Пекин демонстрира сила, като разпореди рекорден брой полети на бойната си авиация над територията на Тайван. Китай за пореден път пусна версията за възможна светкавична анексия на острова. САЩ отговориха със серия от двустранни споразумения, които утвърдиха ролята на Тайпе като ключов фактор в региона. Президентите на враждуващите страни седнаха пред компютрите и на виртуална среща през ноември 2021 г. успяха да свалят голяма част от натрупаното напрежение. През 2022 г. предстои зимна олимпиада в Пекин и ключов конгрес на Китайската комунистическа партия. Поради тези причини Китай демонстрира на света волята си да заключи във фризера участието си в каквито и да било конфликти през годината.
Играта с огъня продължава в Близкия изток и подхранва още един тлеещ конфликт. Джо Байдън забрави за предизборните си обещания да седне на масата за преговори с Иран и да постигне нова ядрена сделка. Американската дипломация изпадна в безвремие и точно в този момент Ибрахим Рейзи спечели президентските избори в Иран и с това твърдолинейното политическо крило сложи под контрол цялата власт в Техеран. Това позволи на Иран да втвърди позицията си в преговорите и да възобнови програмата си за обогатяване на уран. Ислямските лидери се стремят тихомълком да приключат програмата и
да принудят САЩ да ги приемат като ядрена държава
подобно на Северна Корея.
Още един конфликт отива към своя край и това е битката за Йемен. Там в продължение на много години бунтовниците хути бяха подценявани, но те еволюираха. Сега за тях кървавите победи на бойното поле отстъпват на второ място. Бунтовниците успяха да сключат множество регионални съюзи с умерени племенни вождове и последното им поднесе на тепсия цялата провинция Мариб, където са концентрирани огромни залежи от петрол и природен газ. За президента на Йемен остана само част от столицата на Мариб. С реалната възможност за победа на бунтовниците се очаква да бъде свален президентът Абед Хади и властта да бъде поета от специален президентски съвет.
2021 г.бе най-разрушителна в израело-палестинския конфликт за последното десетилетие. Спусъкът на омразата натисна Израел с плановете си за заселване на нови групи израелци в спорните окупирани територии. Над 250 бяха цивилните жертви и последните остатъци от инфраструктурата на Ивицата Газа бяха разрушени. Основите на конфликта остават същите, но палестинците получиха ключово предимство с добре планирана кампания в социалните мрежи. В резултат на това американската позиция се пропука за първи път от години. Израелските бомбардировки бяха заклеймени от американските демократи. Критиката
принуди Израел да преосмисли стратегията си
и вместо да действа с груба сила, да се опита да задуши икономически палестинските бунтовници.
Още един от най-кървавите конфликти на планетата –гражданската война в Хаити, постепенно затихва. Там основен катализатор обаче не е външна политическа намеса, а природна сила. През август 2021 г. земетресение опустоши и без това бедната островна държава. Последиците от бедствието принудиха враждуващите фракции да спрат с насилието.
Не навсякъде конфликтите ще утихнат. Военните в Мианмар надцениха силата си. След бърз и успешен преврат през февруари 2021 г. властта в страната ерозира и множество племена заграбиха територии и си направиха собствени общества, които воюват помежду си. Броят на жертвите там се очаква да расте.
Отново през 2022 г. се очакват първите стъпки на преродената Ислямска държава и на набиращата все по-голяма мощ Боко Харам в Африка.
Монитор
