Нова надежда

Нова надежда

Страдащ от морска болест пътник попитал капитана на кораба дали това, което се вижда отсреща, е земя. Капитанът го изгледал и със съжаление отговорил, че не е сушата, а хоризонт. „Слава Богу, пак е по-добре, отколкото нищо“, отвърнал страдалецът.

В подобна ситуация сме и ние, българите, в края на една година, в която избирахме парламент три пъти и отново не се знае ще има ли правителство и каква част от мандата си ще преживее.

Бъдещето вълнува хората, откакто свят светува, а децата ни са най-важното в него и логично темата за връщането им на училище в условията на пандемия от коронавирус е една от основните. И цяла седмица се наслушахме на варианти как може децата да тръгнат на училище със сертификат, с тест или без нищо, ако са на индивидуални консултации.

А всъщност една от основните задачи на държавата е да осигури равенство и в образованието като един от основните сектори, но у нас отново не се получи. Частните училища, които до преди няколко години не получаваха дори безплатни учебници от държавата, сега се върнаха първи в клас, защото си закупиха сами тестове. Досега образованието у нас се оказва също така непостижимо, както и еднаквото прилагане на закона. Прогнозите на Световната банка за нивото на образователната бедност са тревожни и сочат, че продължилото трета година онлайн обучение ще понижи осезателно резултатите, и то главно на децата в неравностойно положение, заради лошата им техническа и битова обезпеченост.

В същото време, според PISA, България е една от водещите страни по неравенство в образованието, защото в едни училища са концентрирани главно ученици с високи резултати, а в други - с ниски.

И всичко това при факта, че поне 20% от децата в началните училища в България говорят майчин език, различен от българския. Те тръгват на по-ниска скорост още от първите си крачки и не носят вина за това. Статистиката продължава да свети предупредително и от данните как у нас само един от десет младежи между 18 и 26 години работи.

И докато се надяваме да спрат противоречащите си заповеди за това как ще продължи учебната година, започна новият политическия сезон, а в парламента видяхме за пореден път през последните 20 години напълно непознати за управлението експерти. Какво друго ни остава, освен като страдалеца с морска болест да възкликнем, че и голият хоризонт е по-добре от липсата на всякаква надежда.

Поредната вълна на пандемията сякаш губи силата си, предстои всички деца да се върнат в класните стаи, а новото Народно събрание е на крачка от пакт за сформиране на правителство.

Надеждата обаче е нещо, което трябва да отглеждаш като цвете и да се трудиш, за да продължи да живее, докато един ден разбереш, че вече не е просто видение, а реалност. Може би хоризонтът и при нас се провижда.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.