Дори най-близките му никога не са можели да го определят еднозначно. Заклетите фенове са заклети именно, защото никога не спират да се опитват. В тези усилия вече ще им помага един нов прочит на живота на гръндж иконата – биографията „Да служиш на слугата. Спомен за Кърт Кобейн“. Томът е дело на Дани Голдбърг – мениджър на Nirvana от албума-пробив Nevermind до самия край, или по точно – от 1990 до 1994 г. Най-новата биография на фронтмена излиза на български с емблемата на издателство „Кръг” само няколко месеца след премиерата си на английски и навръх 25-тата годишнина от самоубийството на музиканта.

Привидно 284-те страници събират един кратък отрязък от време – само 4 години, но всъщност детайлно препращат напред и назад в живота на музиканта със спомените на близките му, дали интервюта за Голдбърг, със спомените на самия автор за историите, които е чувал от Кобейн.

Не е подминал и подробностите от така интересния личен живот на Кърт – любовта му с Кортни и наркотичната зависимост, вътрешните въпросителни за изневярата към ъндърграунда и коменрсиалния успех, за смяната на стила и запазването на посланията на песните. Именно Дани Голдбърг е стоял изключително близо до стълба на Nirvana по време на тези мисловни интервенции в необяснимото му вътрешно пространство. Дори в деня на погребението му, в стаята, където е страдала Кортни, е имало само още двама души – Голдбър и съпругата му, те са били и първите, на които е показано предсмъртното му писмо.

Но тази книга не е поредният разказ на легендите около странностите на Кобейн. Може би точно тази биография успява да влезе малко по-дълбоко, да приближи малко повече читателя до едно твърде дълбокомислещо, нежно, възпитано и безкрайно внимателно към останалите, същество.

Бурната му връзка със съпругата му Кортни Лав е всеизвестна на всеки себеуважаващ се меломан, но мениджърът разкрива едни други страни в любовната двойка, като например увереността на нежната половинка и целенасоченото й запознанство с Кобейн. „Веднага след като си поприказва задушевно с мен, Кортни тръгна право към дъното на гримьорната, където седеше Кърт. Макар и на ръст да стърчеше над него, скоро вече се беше настанила в скута му. И двамата се бяха ухилили като пословичната котка, изяла канарчето. Това беше първата нощ, когато двамата спаха заедно. По време на бенефиса „Рок за избор“ две седмици по-късно вече бяха двойка и така щеше да остане до края на живота му". В друг момент Дани разказва за тях: „Кърт и Кортни умееха да общуват помежду си на многобройни нива, които никой друг около тях не проумяваше...Лав беше по-отракана и по-широко информирана за културата... Освен това беше изключително амбициозна. Кортни си спомня: „Той харесваше това у мен. Аз щях да катурна Мадона. Той също беше амбициозен, но го прикриваше наистина добре“.

Нееднократно мениджърът подчертава, че успехът на Nirvana съвсем не е неочакван, а добре планиран и целенасочено търсен – нещо, което на повърхността изобщо не личи: „Възходът и интензивността на неговата кариера не са случайни. Това е нещо, което той прави нарочно".

Томът съдържа и много приятни подробности за отношенията вътре в групата, като например силната симпатия на Кърт към Дейв Грол, най-новият член на бандата, който се присъединява само месец преди договора им с „Гефен“ и старта на записите на Nevermind, направени само за 16 дни. В интервю за рекламна употреба, Кърт нарича Дейв „най-добре приспособеното момче, което съм срещал, а и свири по-яко от всеки барабанист, когото съм чувал. И да имах шанса да върна към живота Джон Бонъм, аз бих избрал Дейв“. Именно след този албум-крайъгълен камък Nirvana се изстрелват директно сред звездите и стават любимци на MTV. Започват да правят все по-големи концерти. Точно на един от първите такива, Кобейн буквално избягва от гримьорната си и се скрива, защото идват да му кажат, че Аксел Роуз иска среща с него, а самият той съвсем не е фен на Guns 'N Roses и не иска да го вижда.

Не малко внимание е отделено и на проблема му с наркотиците и „изгубената борба“ с тях, въпреки че свидетелствата на мениджъра не навеждат на мисълта, че Кобейн сериозно е искал да се откаже. Хероиновата му зависимост, в крайна сметка води до един единствен край – летален, но пък в случая артистично изпълнен. Запомнящ се, така да се каже.

Томът неусетно разкрива ужасно много малки подробности, които изграждат чудния свят на Кобейн, който от време на време прилича на Страната на чудесата на Алиса, най-малкото с невидимия му приятел от детинство, който той нарича Бода – адресат на предсмъртното му писмо.

Ще намерите и немалко подробности от творческия процес по писането на песни, чиито мозък почти изцяло е Кобейн. Как педантично с часове е изкарвал от китарата си хаотични на пръв поглед звуци, докато не стигне до правилния, които започва да развива до пълно съвършенство. Творческият хаос от бележки и ръкописи, които е царял винаги около него докато е правил нови парчета и т.н. Дани разкрива интересни факти като например, че фронтменът искал да кръсти албума Nevermind – Sheep („Овце“), а In Utero – I Hate Myself and I Want to Die („Мразя се и искам да умра“).

В „Да служиш на слугата. Спомен за Кърт Кобейн“ всеки може да открие по нещо за себе си, да научи нови страни от личността на една от най-големите икони на 20 век.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини