Носталгия на 4 колела

Носталгия на 4 колела

„Дойде ми редът в „Мототехника“! Тези думи във времената на соца се чакаха не от месец или два, а с години, че и дори над петилетка. След това в магазина изборът на цвят беше почти невъзможен с изключение за хората от по-високите етажи на властта. Те пък обаче нерядко си пазаруваха и от „Кореком“ по цени в долари и друга западна валута, забранена за простосмъртни соцтруженици.

Запалим ли новата си соцкола, нещата ставаха още „по-забавни“. За съветските си беше като джакпот да не покажат някой дефект още в първия месец след покупката им. Почне ли соцвозилото да прави номера, значи е дошло времето на търчането по магазините за авточасти, където обикновено се намираше всичко друго, но не и това, което искаме да купим. Търсеха се приятели, познати, дори се налагаше да се пътува и в други градове, само и само да се намери заветната резервна част. Неслучайно навремето имаше лаф, че закъсаш ли на пътя - спасението е да спреш „Москвич“, защото в багажника му винаги ще се намери нещо, което да ти свърши работа. Такива бяха нещата - вечен дефицит. За това и след 1990 г. като отвързани се юрнахме да купуваме старите коли от Италия, Германия, Австрия и други страни отвъд някогашната „желязна завеса“ и за нула време се превърнахме в музей на западното автомобилостроене. Въпреки всичко обаче по пътищата на родината все още се срещат и добре познатите ни соцмарки.

За добро или за лошо човешката психика е склонна да оставя малко място в паметта за неприятните спомени. Това е и един от факторите за носталгията у колекционерите по старите марки коли от онова време, произведени в соцлагера. Най-популярните сред тях са трабантите, които някога подигравателно наричахме сапунерки и кашони. Те обаче сега се приемат за една от емблемите на соца. Отново частите са дефицит, че вече са и много-много скъпи и връщането на колата към живот е цяло предизвикателство, отнемащо немалко време. Независимо от това има мераклии, притежаващи не по един и два от мукавените източногермански коли, а десетки. Някои от колекционерите признават, че са наследили привързаността към старите соцколи не от баща и майка, а от дядовците си.

Освен дефицита на части обаче проблем за всички любители на старите марки коли независимо от марката е нормативната уредба. В Чехия за ретроколи, които не се използват ежедневно, на година се плащат само 12 евро. Подобни предимства за колекционерите има и в други страни от ЕС, като в повечето от тях колите могат да ползват старите си регистрационни номера. У нас единственото „улеснение“ е, че с протокол от 27 точки може да регистрираме трабантчето или 50-годишния москвич като исторически автомобил. Явно в България оставаме роби на сеира и на догмата, че щом имат мерак и пари да колекционират стари коли - трябва да могат да плащат яко всякакви данъци и такси.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.