С трахът, който преживяваме по време на нощни кошмари, ни помага да се справим със стреса в реалния живот. До този извод стигнаха учени от Женевския университет.
Страхът, който преживяваме по време на нощни кошмари, ни помага да се справим със стреса в реалния живот. До този извод стигнаха учени от Женевския университет.
В проведеното от тях проучване участвали 18 доброволци. Учените наблюдавали мозъчната им активност по време на сън и установили, че при сънуване на кошмари се активизират определени мозъчни дялове, отговарящи за стреса. След това, по време на бодърстване, същите дялове демонстрирали понижена активност. Това, според изследователите е механизъм, който действа като своеобразен рестарт на организма и го освобождава от натрупано нервно напрежение.
В същото време учени от Института за социална и превантивна медицина към университета в Лозана, Швейцария, заключиха, че недоспиването предизвиква сърдечна недостатъчност особено сред хората, чиито семейства са с ниски доходи.
Изследването обхванало 111 205 доброволци в 4 европейски страни. Социално-икономическият им статус бил определен като нисък, среден или висок. Данни за инсулти и исхемична болест на сърцето били получени от медицинските им досиета и други източници.
Участниците разкрили каква е средната продължителност на съня им. Въз основа на тази информация те били разделени на три групи - нормален сън с продължителност 6-8,5 часа в денонощието, кратък сън - по-малко от 6 часа, и дълъг сън - над 8,5 часа.
Оказало се, че краткият сън обяснява 13,4% от случаите на исхемична болест на сърцето у мъжете с нисък социално-икономически статус. Те са принудени да работят на смени или на няколко места и освен това живеят в среда, за която са характерни силният шум и стрес.
Монитор
