Т рудно някой ще дръзне да изостави жена с енергията и креативността на Нона Йотова. Никакво намерение да го прави няма и публиката, която в края на миналата седмица, макар вече да е жарко лято, ентусиазирано аплодира актрисата в най-новото й превъплъщение – в пиесата на австриеца Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ под режисурата на Елена Панайотова в Театър 199.
Трудно някой ще дръзне да изостави жена с енергията и креативността на Нона Йотова. Никакво намерение да го прави няма и публиката, която в края на миналата седмица, макар вече да е жарко лято, ентусиазирано аплодира актрисата в най-новото й превъплъщение – в пиесата на австриеца Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ под режисурата на Елена Панайотова в Театър 199.
Да, Нона не е особа, която лесно може да бъде игнорирана, но ето, че героинята й в спектакъла получава точно в разгара на подготовката за сватбата си бележка от своя годеник, съдържаща категоричното „Не мога“... Тълкувайте го както искате, но тя го разчита по най-логичния възможен начин и, както си е с бялата рокля и с воала, се превръща в булка беглец, за да се скрие да „ближе рани“ в детската дървена къщичка в двора на своя роден дом. Нейната Дагмар Лудишер е зряла и силна личност, натрупала горчива мъдрост от предишни провалени връзки и бракове, за да характеризира с достатъчна доза самоирония както личните си грешки, така и отношенията между половете по принцип, да идентифицира и забавно да ни разкрие седемте типа мъже, от които трябва да се пазим, и още куп тънкости на женското познание в стил „Сексът и градът“. И накрая да опровергае сама себе си, но това е хитър ход на Фьогел, един от най-поставяните в света съвременни немскоезични драматурзи, който сега няма да издаваме...
Спектакълът – интелигентна комедия с драматични нотки, е зов за комуникация, за втори шанс, за малко търпение, с което да си изясним мотивите на другия... Може би именно затова, макар по същността си „Влюбена, сгодена, изчезнала“ да е монолог, Елена Панайотова въвежда и втори персонаж, който за кратко влиза в обувките на мъжете в живота на Дагмар. Той е чаровният Деян Ангелов и през останалото време, което е повече, поема функциите на автора и артикулира неговите ремарки. Които пък дават възможност на героинята на Нона, изпълнявайки нарежданията му, иронично да се дистанцира от образа. Подобен похват режисьорката бе използвала и преди в „Царството земно“ от Тенеси Уилямс, също с Нона Йотова и брата на Деян – Дарин Ангелов... Тук актрисата прави всичко онова, което знаем, че умее добре – пее и свири на китара (текстовете на песните са нейни), дори на моменти разиграва куклен театър; преминава с лекота от сериозното до насмешливото, от ранимостта на Дагмар до нейната неизтребима виталност. За да ни подскаже, че с повече общуване недоразуменията в любовта могат и да се избегнат, но пък без тях няма да е интересно...
Пиеси на Щефан Фьогел този сезон се играят в още два столични театъра - "Алонсо" под режисурата на Марий Росен в театър "София" и "Басейнът" в постановка на проф. Атанас Атанасов в театър "Българска армия".
Монитор
