Нон стоп, нон стоп индийски коноп, нон стоп марихуана за белия ми дроб! Нон стоп, нон стоп индийски коноп, нон стоп, марихуана във задния ми джоб! Така пееха „Ъпсурт“ през 90-те години, като се стремяха да реагират като едни градски момчета на градските особености. Сега предметът на песента им нито е рядкост, нито е особеност.

В по-модерните времена данните сочат, че на тон легално отглеждан коноп у нас се залавят още толкова отгледан незаконно. При нас традициите са устойчиви. По-старите хора разказват, че бабите на село с клетви скубели от бурена наричан от тях „гръсти“ и го хвърляли на кокошките. Гръсти е старото име на конопа, което не сме успели да наложим за масова употреба в ЕС. Можем обаче да се надяваме, че оттам постепенно се е наложил изразът „яйца от щастливи кокошки“. Нека приемем, че това е нашият принос в модернизацията на времето, света и частност Европа. Проблемът е обаче, че вече започваме да изоставаме. Освен това легално отглеждащите коноп у нас се отказвали от бизнеса често, защото срещали трудности. Ами, те и нелегалните производители също срещат трудности, но не се отказват. Някак трябва да бъде решено уравненето в полза на легалните производители. Няма какво толкова да се плашим от конопа, има свестни приложения в медицината, а и стимулира техническия прогрес. В Холандия(че къде иначе) имало една фирма, която правела и комбайни за коноп, освен че отглеждала културата. Така че без паника. Може и ресторантьорството да стимулира, ако гледаме по-широко на нещата. Като в стария виц: Келнер, вашето заведение е винаги пълно! На какво се дължи това? – Щипка марихуана в супата, превръща обикновения клиент в редовен...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Шеф под прикритие

Вместо да праща тайни клиенти да проверяват по гишетата как чиновниците обслужват гражданите, най-добре е вицепремиерът Томислав Дончев да се дегизира и като шеф под прикритие да се запознае лично с хорските тегоби.

Баба или ясла?

Може ли държавата да е баба на българските деца? Може ли да се грижи за тях, да ги отглежда, че и да ги възпитава, тоест да ги формира в първите седем години така, както в миналото правеха бабите и дядовците?

На брадясалите проблеми им трябва бръснач

Брадясали проблеми колкото щеш в държавата. Този с имотите на горублянци в столичния квартал „Младост“ обаче е прораснал „до кръста“. Над 20 години собствениците на имоти, върнати като земеделска земя, не могат да се разпореждат с тях, защото по Общ устройствен план са отредени за зелени площи и там общината планира да изгради Източен парк. Сигурно това нямаше да е апокалиптична драма, ако терените бяха от другата страна на София, откъм Кремиковци.