Номерът е в номера

Номерът е в номера

Номерът на някои наши служби, по закон наблюдаващи за благоденствието на децата, е в номера.

Да, точно в номера, по който се отчитат проблеми и резултати, за да оправдаят едни служители заплатите си. Защото колкото повече проблеми се генерират в този сектор, толкова по-стабилни са щатовете в съответните служби. Примерите са много. Например отдел „Закрила на детето“ в един малък град се упражняваше в превъзпитаването на майка, ангажира за нея дори психолог само защото жената беше забранила категорично на 14-годишният си син да отиде на неохраняем язовир с по-големи момчета. Малолетният хитрец просто беше навъртял телефона на дирекцията и за да отмъсти на майка си, беше заявил, че тя се държи с него тиранично и не зачита правата му. Подобни преувеличени проблеми се преекспонират на много места, да се отчете дейност и така да се запазят щатове и заплати.

С този номер кореспондира и проблемът проблемно семейство и приемно семейство. За отглеждане на дете платените родители, защото те са точно такива, макар и да вършат добре работата си, получават заплата от 756 до 867 лв. според броя на настанените при тях за отглеждане. Отделно държавата брои и сума за изхранването на всяко дете. Погледнато формално, и малчуганите нахранени, и приемните родители сити. С една особеност обаче. Въпросните „родители“ могат да се откажат от тази професия когато поискат, колкото и хлапето да се е привързало към тях. Само че служителите рядко се вълнуват от това. Повече се интересуват дали биологичните родители (обикновено осъждани, излежали затворници, проститутки, крайно бедни и самотни майки) са се социализирали, за да им върнат децата и така пак да отчетат дейност. Тук пак чувствата на мъничетата остават без последствия. Случва се така, че дете, отгледано от достойни хора, трябва да бъде върнато на биологичните родители, към които няма нито чувства, нито средата му импонира. Това е немаловажен проблем, върху който трябва да помислят управляващите. Но той не е единствен. Има и достойни многодетни семейства, които по стечение на обстоятелствата са останали без препитание. Техните деца отиват тутакси в чужди домове. По тази схема преди няколко месеца на едно българско семейство бяха отнети 11-те деца. Благодарение на русенския адвокат Петър Николов социалните, както хората наричат накратко отделите за закрила на детето, изгубиха делото. Две от децата бяха върнати в родния си дом. Адвокат Николов продължава съдебната битка и за останалите. Пределно ясно е, че биологичните им родители са тези, които най-добре биха ги възпитали, защото самите те са хора култури и с познания. Дали т. нар. социални не биха търсили вариант за финансово подпомагане и устройване на работа на родителите, ако това им се броеше за бонус и запазване на щатовете?! Аз лично не се съмнявам, че биха го направили.

Не е ли по-логично точно такива семейства с интелектуален ресурс да бъдат подкрепяни материално, вместо да се дават заплати на приемни родители? Отговорът просто крещи. И той не е в подкрепа на тези, които развалят семейства, за да си защитят щатовете. Ето нещо, което следва да се промени. Дано се намерят политици, които да приемат този проблем, като свой. И да потърсят начин за решаването му.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.