Нито е възможно, нито е нужно човек да угоди на всички. Винаги се ръководя от това правило и правя нещата така, както смятам за добре.

Без да се интересувам на колко хора ще им хареса това и на колко няма да им хареса.

Разгласих случая с нападението и грабежа на непълнолетно момче в столичен автобус, защото се възмутих от равнодушието на шофьора, от липсата на адекватна реакция на полицията след подадения сигнал, че в момента се извършва престъпление. Разбирам страха на пътниците да не пострадат при сблъсък с хулиганите, които може би са ултраси, тъй като съблякоха детето заради надпис ЦСКА на суитшърта му. Но не разбирам защо нито един от седящите на сантиметри от мястото на инцидента мъже поне не се обърна да каже нещо, докато блъскаха момчето, или пък после, докато се хвърляха като зверове върху вратата на автобуса, за да я отворят насила. Съчувствие изразиха жени – една да сигнализира в полицията за извършващото се в момента престъпление, но й указаха детето да отиде с родителите си да подаде жалба, и друга, която съблече малкото си момиченце и даде на полуголото ограбено момче да се облече.

Моя милост успя за няколко минути да научи от пострадалото дете, че не познава нападателите си, че мобилният му телефон е в долнището на анцуга, че е на 14 г., от провинцията и живее в пансиона на спортното училище.

На всички критици, че веднага публикувах снимката му във Фейсбук, искам да кажа: Направих го от яд, възмущение и безсилие, и то от самия автобус. Направих го, защото осъзнах, че нищо друго не можеха да направят три жени, които се потресоха от думите на шофьора: „Ами това е България“, след виковете да спре със затворени врати. Направих го, за да предизвикам реакция, и успях.

На всички критици, че не съм публикувала снимки на извършителите на престъплението, ще кажа: Не ви ли идва наум, че не успях да ги снимам, защото по-важно беше да разберем как е детето и какво му се случи в задната част на автобуса.

Сигурна съм, че ако не бях публикувала снимката на пострадалото момче, това нагло нападение щеше да остане неизвестно, а то е симптом за много неща – бруталността на някои ултраси, липсата на адекватна реакция от шофьор и органи на реда, равнодушието на пътниците. Сега може би нещо ще бъде променено – например да бъдат сложени камери във всички коли на градския транспорт, непълнолетните деца да не се прибират вечер сами в пансиона на спортното училище и може би да не бъдат с връхни дрехи със спортни надписи, щом това толкова вбесява някои крайни спортни фенове.

Ноктюрното е класическа музикална форма, почиваща на бавно темпо, патетичен израз, множество мелодични украшения и централна ускорена част. Един от жанровете на музикалния романтизъм. Първоначално, през 18 век, тази музика се свирела по вечерни партита. За мен случаят в автобуса беше ноктюрно за болното ни общество.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дай, България“ и протегнатата ръка

В едно село тръгнал да се дави един много стиснат човек. Събрали се хора наоколо, цяла тълпа. Всеки му вика: „Дай ръка да те измъкнем!“, ама оня бил много стиснат и хич не можел да се пречупи. Дори давейки се, стискал ръце и крещял за помощ. Тогава един от съселяните му се сетил и извикал: „Ето, аз ти подавам ръка. Хвани се да се спасиш“…

Крупно, по-крупно… Медиапул

Три дни. Толкова време отне на журналистите от Медиапул и техните верни помощници – специалистите по всичко, за да се изкажат и за дарителската кампания във връзка с коронавируса. Яко наговаряне трябва да е паднало за уеднаквяване на тезите около единствената опорна точка: „Бой по Пеевски”. В крайна сметка са измъдрили поредната гнусна манипулация.

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

За олигарсите, благотворителността и цената на човешкия живот

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

Истинските лица на хората се виждат във времена на криза, когато излиза наяве най-доброто и най-лошото и ясно лъсва кой е човек и кой - мърша. Това е доказала се с времето мъдрост, която виждаме в действие днес. Битката със заразата, покосяваща със зловеща сила хиляди хора по цял свят, извади наяве най-доброто от българското общество.