Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.

Бедни, бедни Боби Михайлов! Защо не се отказа още след втория си мандат, ами трябваше едни пубери „расисти“ да те изпържат като никулденски шаран?

Да ви кажа ли какво ще стане? Промяна в българския футбол няма да има. Ще има няколко нови лица в ръководството на БФС, а между тях ще се набутат и доста от старите. Може би ще намалят малко уискито, и толкоз. Националите ни ще си останат последната дупка на кавала и ще прави гръмки ремита с Фарьорските острови. Едва ли ще видим скоро голям футболен форум на живо, и по-добре – защо да ни бият с „шестички“?

И така ще бъде, докато всички не си сменим чипа, ако перефразираме малко царя. Ръководство, футболисти, фенове, собственици на клубове, съдии – всички, свързани с футбола у нас, се нуждаят от тотална преинсталация.

Ето ви пример. Краят на годината наближава и идва една ежегодна класация в България, която е извън времето и пространството. Футболист на годината. Тя много отдавна загуби своя блясък, въпреки похвалните опити на организаторите да направят нещо като прилична церемония. Тази класация е така прашасала от своята старомодна самодостатъчност, че някои спортни редактори в медиите или не я отразяват, или я сбутват някъде до контузения капитан на индийския национален отбор по крикет.

За съжаление, да си футболист на годината в България отдавна вече не е престижно отличие. Самите футболисти не обичат тази награда. Димитър Бербатов я спечели цели 7 пъти, дори в годината, когато беше закован на резервната скамейка в "Манчестър Юнайтед" и изобщо не играеше. Първите един-два пъти Митко идваше с кеф да си вземе наградата, после идваше с неприкрита досада, а накрая даже и съвсем не идваше. Ивелин Попов пък спечели класацията цели три пъти – повече от Гунди и Котков, взети заедно. Моите уважения към Попето, но точно по това време националният отбор, чийто капитан беше, се унижаваше с поредица от срамни резултати. А в "Спартак" (Москва) Ивелин записа 6 (шест) гола в 77 мача. Обидно малък голов коефицент за централен нападател.

Истината е, че можем да минем и без тази награда. И да прекратим мъките на колегите от спортните отдели, които неистово се мъчат да определят кой е най-добрият футболист на България в сушави и скромни футболни години като последните.

Нека само да припомним, че отличието е печелено от вече споменатите Гунди и Котков, но също така от безспорни легенди като Христо Стоичков, Димитър Пенев, Христо Бонев, Иван Колев, Асен Пешев, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Павел Панов, Атанас Михайлов, Стойчо Младенов, Николай Илиев, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Трифон Иванов... Все имена, които са оставили ярка следа в историята на българския футбол, без оглед на клубни пристрастия. И изведнъж – Георги Миланов от Литекс или Попето. Ами извинявайте.

Много държави, в които футболът е по-развит от това нещо, което се практикува по родните терени, изобщо нямат класации от типа „футболист на годината“. Време е да се замислим в тази посока или просто тотално да променим формата, идеята и философията на националната класация в настоящия й вид. Дори не ми се се припомня срамния факт, че през годините е имало съмнения за предрешен вот, манипулации, запалянковщина при гласуването и т.н.

Време е за промяна – за доброто на българския футбол. И вместо да раздават бутафорни награди, всички деятели в тази велика игра трябва да се съберат на нещо като „кръгла маса“, ако трябва, и да решат какво ще го правим негово величество футбола. За да не се окаже, че раздаваме награди пост мортем.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Пустиняци от всички страни, отрезвявайте се

Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.

Суетният мъж и непретенциозният му събрат

Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.

Аз съм Жокера

Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.