Николай Соларов: Все по-често се подправят картини на български автори

Николай Соларов: Все по-често се подправят картини на български автори

Във всички музеи по света има фалшификати и това не е срамно

Когато Китов откриваше Голямата Косматка, бандите чакаха какво ще бъде намерено, казва в интервю за "Монитор" прокурорът от Върховната касационна прокуратура
 

- Прокурор Соларов, преди седмица стана ясно, че е много възможно амулетът на Омуртаг, който бе продаден в Ню Йорк за близо $50 000, да е фалшив. Кои са най-често срещаните обекти на фалшификация?

- Има две големи групи за фалшификати – едната е за античните предмети и артефакти, но другата голяма група, която все повече и повече набира тежест в обществените отношения, са фалшификатите на предмети на българското изобразително изкуство, предимно на живописта. Хората забогатяха, правят колекции, има уникални български художници от края на 19-и век, началото 20-и в. Те са доста търсени и съответно разни майстори в кавички се възползват от това. Миналата година имаше скандал около творби, а със случая се бе заел и главният прокурор. Има образувани досъдебни производства, текат, но проблемите с експертизите са много тежки. Анализите са доста субективни, особено в изобразителното изкуство, трудно е за доказване.
В момента се работи за дефиниране на термина „фалшификация“ от комисия, в която са представители на Министерството на културата, прокуратурата, полицията, съвместно със специалисти. Очаква се определението да влезе в Закона за културното наследство до средата на 2020 г.

- Става въпрос за случая с картината, смятана за творчество на Сирак Скитник, нали? Има ли резултати от експертизите?

- Не съм наблюдаващ по това производство. Още се работи по експертизите, ангажирано е и звено, отговарящо за тези престъпления в полицията. Трудно е да се докаже дали творбата е на Сирак Скитник или не. Става въпрос за начина на полагане на боята, работата с четката, там може да се прави и химически анализ, ако си заслужава.
- Каква е ситуацията с античните предмети?
- Другата голяма сфера, където са и по-големите пари, е подправката и „творчеството“ на антични предмети, основно монети от благородни метали. Има хванати случаи на предмети, които сами по себе си уникати. Имитират прецизно периода, в който претендират, че са създадени. Освен това с голям творчески подход някои от фалшификаторите си измислят личности, управници, различни теми в Македония, магистрати, които са секли монети, които на практика в историята ги няма или тяхното съществуване не е доказано. Никой не може да докаже, че тези хора, реални или не, не са секли монети, когато се намират една или две от тях. Изработките са доста прецизни и анализите на метала са на доста високо ниво. У нас няма монети или статуетки с толкова голяма стойност, че да им се прави толкова сложна експертиза. Наказателното производство в България е доста скъпа дейност и изисква много средства и добри специалисти.
- Защо монетите са най-предпочитани?
- Много голяма част от колекционерите са нумизмати – изкушени са от монетите. Това са хора, които са запалени и допринасят много за изясняване на историята на експонатите. Монетите са също най-лесно преправяни. Изработват се най-лесно – в калъп се изливат парчета от стари монети и се получават качествени копия и фалшификати. Това се прави от грамотни, високообразовани, запознати с периода, специалисти с интелект.
- Как се избират експертите?
- Хората си мислят, че е като във филмите. Не е така, нашето наказателно право е континентално, 140 години си върши работата. Колкото и да плюят системата, тя има служебно начало. Експертизата е ангажиментна, например от прокуратурата за досъдебното производство се назначава специалист. Тя отговаря както за обвинението, така и за оневиняващите факти. Съдът също може да иска от страните допълнителни експертизи, но не е състезателно, не е контрадикторно. По филмите от прокуратурата си назначават специалист, от защитата – също, и те се състезават помежду си. В някои страни е така, но не и у нас. Не сме готови за такова решение, ние имаме други традиции.
- Приблизително колко експерти имаме?
- Не мога да кажа колко са на брой. Има много специалисти от Националната художествена галерия, Музея за чуждестранно изкуство и окръжните галерии. На практика има експерти, проблемът е, че трябва да се изгради система те да се ангажират, за да помагат в досъдебните производства. Трябва да се помисли за единна система за регистриране на експертите, както и за добро и адекватно заплащане. Преди имахме скандални случаи с експертизи, които са доказвали, че фалшификатите са истински. Надявам се, че тези времена отминаха и в бъдеще няма да ставаме свидетели на подобни недоразумения.
- Това означава ли, че трябва да се въведат промени и в образованието?
- Не мисля, че са налага. Имаме достатъчно изкуствоведи, художници, специалисти в галериите, които могат да ни бъдат полезни. Трябва да се намери система да се привлекат, за да могат да се използват като експерти по такива сериозни дела. Опитват се разни неправителствени организации и частни лица да организират курсове за обучение на експерти. Лично аз не съм оптимист по този въпрос. По конституция антиките са публична държавна собственост, съответно държавата трябва да направи доста по-сериозни крачки в лицето на Министерството на културата за организиране на експертна система и за исторически предмети, и за Антика, и за Средновековие, и за изобразително изкуство. Работим, подобрява се организацията, липсва експертизата.
- Има ли в музеите у нас фалшификати?
- Във всички музеи по света има фалшификати – в Лувъра и къде ли не. В това няма нищо срамно, но е задължение на музейните специалисти да докажат дали експонатът е истински. Това не е най-страшното. Най-страшното е иманярството, разграбването на културата и изнасянето в чужбина. Тогава, колкото и да е скъп един предмет, се губи неговата историческа стойност, която той има, когато се открие. Губи се историята и се превръща просто в една вещ в обращение, въпреки че артефактите от Античността са едни от най-скъпите.
- Каква е картината на иманярството у нас?
- Успехът на нашите служби и прокуратурата в борбата срещу трафика на културно-исторически ценности е значителен. Не може да се говори за организирана престъпност по отношение на този вид незаконна дейност. В държави като Италия и Гърция, независимо от работата на колегите, ситуацията е по-сериозна. Надяваме се, че у нас този период е отминал. Когато Китов откриваше Голямата Косматка, бандите като лешояди чакаха какво ще бъде намерено. Този период мина, дори имаше данни, че някоя от групировките се е опитала да организира иманярството и всичко да бъде под една шапка. В този период на разграбване на държавата за съжаление се нанесоха и много вреди.
- Къде срещате трудности?
Около 40% и повече от обработваемата земя в България е върху регистрирани паметници на културата. Траките и преди това – в неолита, и по-късно, хората са живели около плодородните земи. Сега също живеем на същите места. Виждате – в центъра на София са двете централни римски улици и не само в София. Това е нещо, което също ни затруднява. Винаги сме били една от страните, които са захранвали черните пазари, но от друга страна държавата повече или по-малко винаги е имала приоритет да опази културните ценности като елемент от националната сигурност. В този глобализиран свят това остава да ни идентифицира.
- Има ли развитие при разкриването на иманярски схеми?
- Нашата държава и законодателят узряха за тази престъпна дейност. Тя е доста културна – с бели якички, върши се от високообразовани хора, високоерудирани специалисти, познавачи на историята, умели занаятчии. А вредата е върху историята и идентичността на българската култура, тя е също и финансова, използва се като начин за пране на пари. Това са незаконни доходи. Работи се по въпроса, но и нещата вече са на съвсем друго ниво. След изменението на Закона за културното наследство и НК имаме вече практика и на Върховния съд, изчистени са много неща, защото легенди имаше по делата, по които са оправдавани иманяри. Колекционерството трябва да се поощрява всячески, но така или иначе трябва да се доказва легалното придобиване на въпросните предмети. Чест прави и на последните две ръководства на прокуратурата за сериозната работа в тази насока. Много се подобри и работата и квалификацията на колегите от полицията и специализираното звено. Работи се постоянно, има осъдени, спира се трафикът. България е страна на трафик на международни ценности. Тя е международен път. Оптимист съм за бъдещето ни в тази посока. Успяхме да постигнем споразумение със Съединените щати за реституиране на наши културно-исторически ценности. Отлично сътрудничество имаме още с Италия, Гърция и други страни.


ВИЗИТКА:

Николай Соларов е роден през 1957 г. в гр. Трън

След дипломирането си работи повече от 29 години като прокурор в Районната прокуратура в Трън, Апелативната специализирана прокуратура и Върховната касационна прокуратура

Над 8 години работи основно по престъпленията срещу културното наследство

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.