Ники Априлов откраднал пиесата „Пеперуди, пеперуди...“ от Таня Масалитинова
2

Ники Априлов откраднал пиесата „Пеперуди, пеперуди...“ от Таня Масалитинова

Кристина Белчева мие краката на Ивайло Захариев в новия спектакъл на режисьора

Режисьорът Ники Априлов призна, че е откраднал пиесата „Пеперуди, пеперуди...“ от голямата актриса Таня Масалитинова преди няколко десетилетия. Откровенията си той сподели от сцената на Нов театър НДК още преди да затихнат аплодисментите след премиерния спектакъл по творбата на италианския комедиограф Алдо Николай, писана през 1967 г.

Априлов разказа, че на младини бил сценичен работник в Театър 199, когато незабравимата Таня Масалитинова блестяла там в ролята на себичната Еда от „Пеперуди, пеперуди...“. Ники се влюбил в пиесата и свил нейния екземпляр от текста, а после „забравил“ да го върне... Искал един ден да го постави, но по различни причини начинанието се забавило. „Явно съм чакал 30 години Кристина Белчева, за да изиграе тя този образ“, обяви режисьорът, отдавайки чест на своята прима актриса, отрупана с букети от приятели и почитатели.

Отдавна не бяхме гледали Кристина Белчева в друго амплоа освен като музикална и житейска половинка на поета Михаил Белчев, който ръкопляскаше от първия ред на изпълнената догоре, но през място, зала на Нов театър.

Актрисата изненада с драматично превъплъщение

което накара зрителите да забравят светския й имидж и да се потопят изцяло във вълненията на персонажа. Кристина прави своята героиня забавна, наивна, егоцентрична, на моменти дори жестока, но способна да преживее катарзис... Нейната Еда е постигнала известен социален статус, но на много висока цена. Вече застаряваща, тя е готова на всевъзможни ексцентрични жестове, за да „насели“ с някого или нещо своята самота. Изповедите й пред прислужницата Фока (Елена Атанасова, която успява да е характерна дори в този почти моноспектакъл на Белчева) не са й достатъчни. И ето, че в един момент все пак някой звъни на вратата, която отдавна не се е отваряла пред гости. Пристига някой си Елио (Ивайло Захариев): може би амбулантен търговец, може би крадец и мошеник, може би нещо съвсем друго... И Еда/Белчева е в стихията си: тя приютява младия мъж, дори мие и разтрива краката му, намокрени от поройния дъжд навън, преоблича го и решава да се превърне в негов Пигмалион, като го наеме да й прави компания и да изслушва разказите за нейното

минало, осеяно с авантюри и богати мъже

Много скоро обаче маските в тази трагикомедия ще паднат и всеки от тях ще се окаже някой друг...

Макар на моменти да си личи, че е създадена в зората на техническата революция, пиесата по странен начин е актуална и днес – със социалните вълнения на улицата, които се усещат и зад стените на буржоазния дом, със затворените хора в своите „крепости“, с отчуждението и измислените социални роли, зад които се крием... Авторът Алдо Николай (1920-2004) е имал много пъстър живот: бил е депортиран в Германия, прехвърлян между няколко концентрационни лагера през Втората световна война, по-късно пребивава в Южна Америка като културен аташе в посолството на Италия в Гватемала, докато се утвърди като плодовит драматург в родината си. Алдо Николай е автор на повече от 70 пиеси, някои от които се играят по целия свят и до днес. „Пеперуди, пеперуди..“ е една от тях.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.