Невъзможно е да има равни и по-равни в достъпа до образование

Невъзможно е да има равни и по-равни в достъпа до образование

Училищни автобуси обикалят трудно достъпни села и махали, за да извозват малкото останали в тях деца до най-близкото градско училище.

Някои може би ще се възмутят, че се харчат излишни пари на данъкоплатците, тъй като нафтата струва пари, а голяма част от децата, които се извозват до училищата, са от ромски произход. Даже чувам и нечии възмутени гласове и виждам размахани пръсти: „Държавата няма пари да вдигне пенсиите на старите хора, пък те тръгнали да ми харчат пак за циганите. Дето и с тях и без тях на училище, нищо няма да се промени.”

Без да искам да вляза в остра полемика с недоволните от тази социална политика на правителството да вкара колкото се може повече деца в клас, искам да отбележа само няколко неща. Подвеждането под един общ знаменател на цели етноси и квалифицирането им като добри и лоши, умни и глупави, никога не е довело до нищо добро. Имам познати цигани, които работят като адвокати, лекари и учители. И се радват на уважението на всички, без разлика на етнос. Те обаче никога не биха могли да успеят в живота и да достигнат до тези професии, ако не бяха посещавали училище. Защото една част от тях са от малки населени места със закрити училища и са били извозвани до средното училище с автобуси. Да не говорим, че едно от момчетата, днес уважаван юрист, е пътувал дълго време с камион сутрин по тъмно, за да успее да стигне навреме до училище.

Така че мърморенето, че не трябва да се харчат пари за децата от малките населени места, защото те били от друг етнос, или пък защото родителите им били длъжни да намерят с какво да ги заведат до училище, за мен е категорично неприемливо. Детето от махалата насред Балкана, с нищо не е по-различно от това родено на метри от жълтите павета. А да му се ограничава правото на образование за това, че е от малко населено място, в което училището е било закрито или пък изобщо не е имало такова, това вече си е открита проява на дискриминация. Да не говорим, че е нарушение и на конституцията.

Усилията, които полага държавата през последните години да върне колкото може повече деца в класните стаи, са повече от похвални и заслужават адмирации. В тази държава не е рядкост да се хвърлят пари за безумни проекти.

Дадените пари за обучение и образование на нашето бъдеще - децата, никога не мога да бъдат напразно похарчени. Защото след години, кой знае, може пък точно едно от тези извозвани от махалите деца да направи световно откритие в областта на медицината. Да стане световен политик, да получи Нобелова награда, да прослави страната ни в областта на културата или спорта. Но дори и това да не се случи, бъдещето е на грамотните и образованите, на знаещите и можещите. Всички деца трябват да имат равни права в една демократична държава, за каквато България претендира да бъде. И ако е така, най-малкото, от което може да се започне, е равенство в областта на образованието.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.