Неволята учи… дистанционно

Неволята учи… дистанционно

Пижами в кадър, „надвикване“ в чата, кафе паузи, схватки с рутера, „госпожо, може ли до тоалетната“, „микрофонът ми не работи“, „брат ми ми изтри домашното“. Това са само част от учителските приключения в опитите на образователната система да достигне до децата ученици в дните на извънредното положение, предизвикано от пандемията COVID-19.

Пиша опитите, защото това, което се случва, в никакъв случай не може да замести пълноценното общуване с повишения тон на учителя, с погледа му, изискващ запазване на тишина, или с вперените към учителя очи на учениците. Мен обаче цялото старание на администрацията, на учителите, на учениците и техните родители онлайн връзката да стане ме изпълва с радост и оптимизъм за това, което тепърва ще се случва в сферата на образованието.

Без да влизам в коловозите на критиците и критикарите на образователната реформа и българското училище, като човек с 10-годишен стаж по специалността „баща на ученичка“, имам своите забележки и по отношение на преподавания материал, и по това как се преподава и въобще какво се случва в класната стая и под покрива на училището. При това от позицията на педагог по образование. За времето, от което аз съм търкал чиновете до днес начинът на преподаване не се е променил съществено, дори малко се е амортизирал. Ние поне имахме микроскопи, колби, епруветки, електроконструктори, тезгяхи с менгемета и бормашини, пирографи, халки, кози, трамплини и какво ли още не. Някои от по-младите читатели може да не разберат всички думи, които съм написал.

Впоследствие в класната стая замириса само на книга, животът някак си изчезна. Въпреки купените хиляди (в страната) умни черни дъски (бели на цвят), оборудването на всички учители с личен компютър, мултимедия, съвременните технологии не можаха да се интегрират в класната стая.

Явно на учебната система й е трябвал вирус. Нещо, което да зарази учителите, родителите и децата. В случая ни удари вирусът на неволята, за който сме чели в читанките в началните класове. Още преди да излезе централизирано решение за това какво ще правим през неприсъствените заради коронавируса дни, учители в цялата страна по собствена инициатива започнаха да се ровят за платформи, системи, софтуер и канали, по които да спасят учебния процес и учебната година. Резултатите по това, което виждам в съседната стая и в мрежите, които посещавам, са добри. Децата се учат на самостоятелност, учителите на креативност. Като ефект в днешния брой на вестника ще прочетете, че в първите 3 дни от „кризата“ 65 процента от ромчетата у нас според едно изследване са участвали активно в дистанционния учебен процес. Дистанционното и интерактивното обучение няма, мисля, никога да изместят учителя, но ще бъдат инструмент да задържат вниманието на децата, свикнали да живеят в интерфейса на телефони, таблети и лаптопи. Сега правим първата крачка и нека като родители и общество да подкрепим българския учител.
Докато пиша този текст, чета в съседния прозорец чата с класната на дъщеря ми до всички родители в X „а“: „Сега е моментът вие да ни помогнете. Попитайте децата си какво правят. Поискайте да видите задачите им, тестовете, домашните… Нека децата ви бъдат отговорни и да покажат, че уважават труда на колегите“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ