Н а 6 октомври църквата почита пренасяне мощите на Свети Тома, един от първите 12 ученици и апостоли на Иисус Христос. Наричали го още Близнака - Тома означава близнак на арамейски език, тъй като според една от версиите много приличал на Христос.
На 6 октомври църквата почита пренасяне мощите на Свети Тома, един от първите 12 ученици и апостоли на Иисус Христос. Наричали го още Близнака - Тома означава близнак на арамейски език, тъй като според една от версиите много приличал на Христос.
Мощите му пък днес се счита, че се намират на две места, станали обект на поклонение от милиони християни - индийския град Ченай и италианския Ортона.
Прозвище
В евангелските предания Тома е останал с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато на следващата неделя след Възкресението те му казват: „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“
На 8-ия ден (Томина Неделя) след отлитането си в Небесата в плът Божият син отново се явява. Тогава той се обръща към своя ученик и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали"(Йоан, 20:29).
Жребий
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар, Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“.(Йоан 11:16). След кръстната смърт на Иисус, когато апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието слово, на Тома се паднала нелека съдба. Той трябвало да замине в Партия (днешен Иран) и Индия.
Чудеса
Из земите на Индия, славеща се с множество богове и езически култове, апостол Тома удивил хората с много чудеса. Тогава мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици. Царят заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения, но апостолът по чудесен начин останал невредим. Накрая царят заповядал да убият Тома, което станало на 3 юли 73 г. Но дори и владетелят скоро сам приел християнството, убеден в неговата сила от изцелението на сина си Азан. На гроба на Свети Тома ставали различни чудеса.
Прелюбопитни сведения дава свети Исидор Севилски през 636 година. Той пише следното: „В действителност пронизаният с копие апостол Тома е починал в град Каламин, Индия, и бил погребан с почести на 12 ден от януарските календи, или 21 декември". Случайно или не в латински молитвеници до времето на литургичната реформа денят на паметта на апостол Тома се отбелязвал на 21 декември. Споменавал се и град Каламин като място, където Христовият ученик претърпял мъчение и бил погребан. В други източници се споменава и град Мелипур, но вероятно се касае за едно и също място, тъй като Каламин е било по- късно название на един и същи град. Селището е било добре известно на римските търговци от I век като място за търговия на перли и подправки.
Марко Поло
През 1293 година мореплавателят Марко Поло посещава Индия. В своите дневници той съобщава за това, че е посетил гробницата на апостола, намираща се в областта Малабар. Той нарича местното население християните на апостол Тома. А там се случвали изумителни знамения и чудеса подир молитва. Също сведения за посещения на гробницата на Близнака споменава и Джовани от Монтекорвино, мисионер и изследовател. Няколко години по-късно, през 1324 година, и един монах францисканец на име Одорико от Порденогеду пише за своето пътешествие и поклонение на мястото, където е погребан апостол Тома.
През Средновековието градът бил залят от потоп и по-голямата част от него се озовала под водата. През 1523 г. пристигнали португалците и започнали разкопки в един храм, който всички сочели като чудотворната гробница на апостол Тома. През XIX век храмът над гробницата е съборен, а на негово място е вдигната голяма катедрала, която съществува и днес. Едва по-късно - през 1945 г., археолози успели да установят времето на построяването на гробницата. Изумителното било, че това се оказало втората половина на I век след Христос. Което само навеждало на мисълта, че там настина е лежало тялото на Тома Неверни.
Планината
Днес гробницата на апостола се намира в центъра на базиликата „Свети Тома“ в град Ченай (Мадрас). Наблизо се намира и планината на Свети Тома, наричана от местните Парангималай. Това е хълм, където се счита, че апостолът е убит с копие.
Тялото на светията се озовава в град Ортона
Загадката с мощите обаче продължава, защото те (или част от тях) от Идния вероятно са били пренесени на Запад. Древни текстове сочат като посока Месопотамия и град Едеса (Днешна Сирия). В житието на апостол Тома също ясно се споменава географското и историческото им място. Възвръщайки се победоносно от войната с персите, император Александър Север среща посланиците на сирийците. Te го умолявали да поиска от индийските князе мощите на апостол Тома и да ги предаде на жителите на Едеса. Тогава реликвата се е намирала в сребърна урна, затворена със сребърни вериги. Свети Ефрем Сирин пък дори дава името на човека, пренесъл мощите на апостол Тома - Кабин. За него било известно, че е търговец от Едеса, който често пътувал до Индия. А относно времето, имайки за отправна точка победата на император Александър Север над персите, се приема, че историческото пренасяне е станало на 3 юли 230 г.
По времето на първия кръстоносен поход рицарите решили да отнесат мощите на друго място, за да ги спасят от поругаване от арабите. На 6 октомври 1144 година те ги скрили на остров Хиос. Близо век по-късно светото тяло на Христовия ученик е било отнесено от венецианците след победоносната им война с Генуа. Така мощите на Св. Тома акостирали в Ортона, Италия, където се съхраняват и до днес в катедрала.
Става свидетел на Успението на Богородица
Апостол Тома пропуснал както първото явяване на Иисус след Възкресението, така и погребението на Богородица. Но явно такава е била Божията промисъл. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Девата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а
лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание. Затова Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Божията майка.
Монитор
