Късметът да видим на живо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието-глоба и една празна трибуна бързо се забрави.

Сега, обаче всички са нащрек, преди решението на ФИФА. Истината е, че каквото и да е то и дори пак да имаме късмет, трябва този път да има реакция и от наша страна. Защото започва да става симптоматично подобно поведение. Наказанието “извеждане от стадиона” няма как да действа възпиращо за бъдещи идентични прояви. Всъщност, не трябва да се учудваме на ескалацията на расистките обиди. Те са пряк резултат от открито демонстрираната ксенофобия - изрисуването на свастики, лепенето на плакати с образа на Хитлер и чупенето на прозорци на синагоги и джамии. Резултат са и от обидните изборни “изяви” на един бивш вицепремиер на границата ни с Турция и от лова на бежанци, нагло демонстриран от самозвани групи доброволци. Това, което трябва да се направи е да не си затваряме очите пред такива позорящи страната ни прояви. Вярно е, че и в други европейски страни, а и в самата Великобритания, често вилнеят расисти. Но това не означава, че ние трябва да чакаме да отшуми от само себе си. Нетърпимостта трябва да бъде стимулирана със съответните правни действия. Очевидно сегашните мерки не са достатъчни.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.