Непоказвани ранни творби от студентските години на известния художник Недко Солаков ще бъдат представени от пловдивската галерия „Сариев“. Изложбата „(почти) Картини“ се открива на 6 септември от 18.30 ч. в присъствието на автора и ще остане в пространството на галерията до 25 октомври.

Събитието е и сред акцентите в афиша на международния мултижанров фестивал „НОЩ/Пловдив 2019“, който ще се проведе в европейската столица на културата от 13 до 15 септември.

Експозицията включва осем живописни платна от периода 1977-1981 г., когато прочутият днес артист е следвал стенопис в Националната художествена академия. Те разкриват едно негово непознато за широката публика лице, доста различно от сегашното, за което може би и не подозираме. Всяка от творбите в селекцията е свързана с определени спомени от онова време, които Солаков, подобно на Маркиз дьо Сад на Джефри Ръш от култовия филм на Филип Кауфман, ще разкаже с написани на ръка истории върху стените на галерията.

Текстът, въвеждащ в особеностите на изложбата, е от изтъкнатия ни поет и писател Георги Господинов. В него авторът на „Физика на тъгата“ споделя, че „да извадиш най-ранните си картини,

неподписани и непоказвани досега

е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни. Но в това е и големият шанс за нас като публика. Недко ни се е доверил и допуснал много близо, в това твърде лично пространство на началата, преди опитността да е заличила колебанията“. Сред образите в картините, както казва Господинов, са „дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието“, „надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира“, малчуганът, който се люлее в „някаква изначална сребристо-сива празнота“, стрелбището на детството, „с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното“. Представените ранни картини на Солаков улавят тъгата и уязвимостта, появили се в неговия живот във времето, когато ги е създавал. Проправяйки път към „(почти) Картини“, Господинов подчертава, че „тази изложба ни показва не само посоките, по които ще върви оттук насетне художникът, но и нещо също така важно –

посоките, които ще изостави

И ще видим как Недко Солаков отива нататък, минава на други нива. Ще остане ръката, историите, състоянията, които тръгват оттук. И онова особено вълнение, че сме присъствали на нещо много лично, връщащо ни в началото на собствения ни почти живот“. Представянето на тези ранни творби на Недко Солаков е по покана на „Сариев“ и е колаборация между галерията, Недко Солаков и Георги Господинов.

Недко Солаков е роден през 1957 г. в Червен бряг, от началото на 90-те години на миналия век живее в София, а участва в изложби по цял свят – най-вече в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на 48-ото, 49-ото, 50-ото и 52-рото Биенале във Венеция, на биеналетата в Истанбул, в Сао Пауло, Ротердам, Гуангджу, Лион, Обединените арабски емирства, сидни и мн. др. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado – Лисабон, Stichting De Appel – Амстердам, CCA Kitakyushu – Япония, Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía – Мадрид, The Israel Museum – Йерусалим и т.н. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA – Ню Йорк, Tate Modern – Лондон, и Centre Pompidou – Париж. През септември и октомври му предстоят участия в групови изложби в Грац, Виена, Париж, Москва...

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кирил Бояджиев – от санитаря Йосиф до Адам под крилото на Ева

Срещата ни с актьора Кирил Бояджиев е в Сатиричния театър, ала храмът на смеха в този ден е омърлушен и смълчан: България изпраща своята любима звезда, великата Стоянка Мутафова. Денят е тъжен, но спомените на Кирил от голямата дама на комедията са слънчеви. „Участвахме заедно в спектакъла на Бина Харалампиева „Златният телец“ по Илф и Петров. Тя зареждаше цялото представление с много особена, светла енергия“, припомня си младият ас на Сатирата.

Захари Бахаров се завръща в Народния

След дълга пауза актьорът Захари Бахаров се завръща на сцената на Народния театър с пиесата на Флориан Зелер „Синът“. Тя е трета част от трилогията на хитовия френски драматург, чието начало е „Майката“, следвана от „Бащата“.

Ованес Торосян и Александър Кънев със спектакъл за втория шанс

Как пишман тарикат – охранител в голяма търговска верига за хранителни продукти, флиртува с по-засуканите клиентки и се опитва да упражни над тях нищожната власт, която му е дадена? Какво означава да сънуваш кенгуру, което идва с теб на риба, а после се присламчва и ти задига улова? А каква е символиката на имената и буквите в тях, и в частност на гордо звучащото име Аспарух?