Н епоказвани ранни творби от студентските години на известния художник Недко Солаков ще бъдат представени от пловдивската галерия „Сариев“. Изложбата „(почти) Картини“ се открива на 6 септември от 18.30 ч. в присъствието на автора и ще остане в пространството на галерията до 25 октомври.
Непоказвани ранни творби от студентските години на известния художник Недко Солаков ще бъдат представени от пловдивската галерия „Сариев“. Изложбата „(почти) Картини“ се открива на 6 септември от 18.30 ч. в присъствието на автора и ще остане в пространството на галерията до 25 октомври.
Събитието е и сред акцентите в афиша на международния мултижанров фестивал „НОЩ/Пловдив 2019“, който ще се проведе в европейската столица на културата от 13 до 15 септември.
Експозицията включва осем живописни платна от периода 1977-1981 г., когато прочутият днес артист е следвал стенопис в Националната художествена академия. Те разкриват едно негово непознато за широката публика лице, доста различно от сегашното, за което може би и не подозираме. Всяка от творбите в селекцията е свързана с определени спомени от онова време, които Солаков, подобно на Маркиз дьо Сад на Джефри Ръш от култовия филм на Филип Кауфман, ще разкаже с написани на ръка истории върху стените на галерията.
Текстът, въвеждащ в особеностите на изложбата, е от изтъкнатия ни поет и писател Георги Господинов. В него авторът на „Физика на тъгата“ споделя, че „да извадиш най-ранните си картини,
неподписани и непоказвани досега
е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни. Но в това е и големият шанс за нас като публика. Недко ни се е доверил и допуснал много близо, в това твърде лично пространство на началата, преди опитността да е заличила колебанията“. Сред образите в картините, както казва Господинов, са „дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието“, „надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира“, малчуганът, който се люлее в „някаква изначална сребристо-сива празнота“, стрелбището на детството, „с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното“. Представените ранни картини на Солаков улавят тъгата и уязвимостта, появили се в неговия живот във времето, когато ги е създавал. Проправяйки път към „(почти) Картини“, Господинов подчертава, че „тази изложба ни показва не само посоките, по които ще върви оттук насетне художникът, но и нещо също така важно –
посоките, които ще изостави
И ще видим как Недко Солаков отива нататък, минава на други нива. Ще остане ръката, историите, състоянията, които тръгват оттук. И онова особено вълнение, че сме присъствали на нещо много лично, връщащо ни в началото на собствения ни почти живот“. Представянето на тези ранни творби на Недко Солаков е по покана на „Сариев“ и е колаборация между галерията, Недко Солаков и Георги Господинов.
Недко Солаков е роден през 1957 г. в Червен бряг, от началото на 90-те години на миналия век живее в София, а участва в изложби по цял свят – най-вече в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на 48-ото, 49-ото, 50-ото и 52-рото Биенале във Венеция, на биеналетата в Истанбул, в Сао Пауло, Ротердам, Гуангджу, Лион, Обединените арабски емирства, сидни и мн. др. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado – Лисабон, Stichting De Appel – Амстердам, CCA Kitakyushu – Япония, Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía – Мадрид, The Israel Museum – Йерусалим и т.н. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA – Ню Йорк, Tate Modern – Лондон, и Centre Pompidou – Париж. През септември и октомври му предстоят участия в групови изложби в Грац, Виена, Париж, Москва...
Монитор
