През 1966 г. е отбелязан един от най-големите външнополитически пробиви на България. Първият човек у нас Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева са поканени на държавно посещение във Франция от президента Шарл де Гол. Де Гол е легендарна личност, Франция – велика държава, жестът е повече от дипломатичен. Разказват, че по време на една от неформалните срещу между Живков и френския президент Де Гол попитал: „Г-н Живков, вие колко вида сирене имате?“ „Два, г-н президент – бяло саламурено и кашкавал“, отговорил българският държавен ръководител. „Тогава може би ще се поставите на моето място - как се управлява държава с над 600 вида сирене?“, риторично попитал френският държавник.

Припомням тази стара история, за да напомня, че сиренето е част от всяка национална култура. То носи в себе си магия, а още Аристотел се е опитвал да си обясни откъде идват дупките по него.

Ние обаче сме почти готови да се отречем и от двата си вида сирене, за които говори Живков пред Шарл де Гол. Държавните органи в областта на храните отчетоха, че производството на заместващи продукти се е увеличило с 25 на сто. Накратко казано, това е т.нар. сирене от сухо мляко и хидрогенирана палма. Това е директен и жесток удар срещу шопската салата, по-безмилостен от този, който херцог Уелингтън е нанесъл на Наполеон при Ватерло. Сметката за това поражение е повече от проста. В големите хранителни магазини заместващите продукти задължително трябва да са на отделни регали и със специален етикет. Там да се направи мушия е значително по-сложно или направо невъзможно. Тогава откъде идва това увеличение на сиренето с палма? От заведенията, естествено. Кой кръчмар е луд да прави шопска салата с истинско краве сирене, след като разполага със същия палмов артикул. Това е все едно да ти предложи Меган Фокс, а ти да откажеш, защото бързаш за курс по народни танци.

След тези данни виждаме и едно застрашително избледняване на националната ни идентичност. Не само с два вида сирене няма да можем да се похвалим, а и ще отчуждим чужденците от този наш национален етикет шопската салата. Същото важи и за сиренето в гювечетата по шопски. Ясно е вече - и от двата ресторантски деликатеса остават май само шопите. Мезето просто не е истинско.

Човешката природа е коварна. Едната половина от населението иска всичко качествено и без пари, а другата – да изкара много пари с малко усилия и вложения. Ето по тази формула с увеличението на употребата на заместващи продукти по веригата производител-търговец-кръчмар всички са доволни. От отсрещната страна подсмърча потребителят, който е сам юнак на коня и единствената верига, в която участва, е хранителната, и то май в края й.

Ментетата променят света, и то, за съжаление, към по-лошо. Както впрочем всяка лъжа разваля човешките отношения. Афинитетът към към качествените продукти навярно е заложен в човешкия геном, той е и част от хилядолетния фолклор. Шарл Перо ще се обърне в гроба, ако вместо с питка и гърненце с масълце Червената шапчица тръгва към баба си с кутия маргарин. Приказката няма да е същата, както и вашите спомени, ако заведете на вечеря надуваема жена, нали?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва.

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.