Нено Терзийски: Антонио си беше извоювал от Абаджията по каса бира на ден

Нено Терзийски: Антонио си беше извоювал от Абаджията по каса бира на ден

Единствено на него Старшията позволяваше по-леки тренировки, разкрива трикратният световен шампион

Трикратният световен и четирикратен европейски шампион по вдигане на тежести Нено Терзийски, който в периода 2005-2007 бе и старши треньор на националния отбор за мъже, има много спомени за загиналия при катастрофа миналия петък в щата Минесота, САЩ, велик наш щангист Антонио Кръстев. Както е известно, двукратният световен и европейски шампион в тежка категория почина, след като автомобилът му се преобърна и го затисна. Ето какво разказа Нено пред „Меридиан Мач“:

- Нено, познаваше много добре Антонио Кръстев от дългите години заедно в националния отбор на България, какво ти правеше най-силно впечатление в него?

- Беше много добър по душа и голям веселяк, но това, с което се гордееше най-много, бе, че се опълчи на Абаджиев за системата му на тренировки. Антонио упорито се противопоставяше на Старшията, твърдейки че не може щангистите от тежка категория да тренират със същия интензитет и обем на работа, като тези от леките и средните. Пред нас Абаджиев категорично отказваше да прави реверанс към него и да намаля обема му на работа, но негласно го направи. Очевидно бе, че Абаджията се бе вслушал в мнението на бат' Тонко, както викахме на Антонио, и неговите тренировки бяха по-леки. Двамата стигнаха до някакъв консенсус. Години след края на кариерата си Кръстев продължаваше да се гордее от факта, че е възроптал на Папата на щангите и си е извоювал своето.

- Имаше ли някакви други придобивки, които Антонио имаше за разлика от вас?

- Да, беше си извоювал правото са получава по каса бира на ден. По-специално говоря за лагера в местността 40-те извора край Асеновград, на който бяхме преди олимпиадата в Сеул. Тогава Абаджиев нямаше нищо против бат' Тонко да получава бира, защото той така и така трябваше да качва килограми. След вечеря пък на него му се полагаше и допълнителна чиния, пълна с мръвки, които той печеше на скарата в своята стая.

- А като състезател какво в него ти правеше най-силно впечатление?

- Че беше много пъргав за килограмите си. Той тежеше 180 кг, но беше необяснимо пъргав. Това и му помагаше да бъде толкова добър в първото движение – изхвърлянето, което е по-техничното от двете. Именно заради това той успя да направи този световен рекорд от 216 кг, който не бе подобряван повече от 30 години. А при всичките си титли, които спечели, той натрупваше солиден аванс в изхвърлянето, който конкурентите му не можеха да стопят в изтласкването.

- Кога за последно се видяхте с Антонио Кръстев?

- Преди 4-5 години. Беше се прибрал в България и си направихме едно събиране бившите съотборници в къща за гости в село Добростан до Асеновград. Още тогава се виждаше, че има някакви здравословни проблеми. Беше трудно подвижен и освен до тоалетната, не ставаше от стола. Дори олимпийският шампион Севдалин Маринов и друг бивш щангист – Иван Маджаров, му съдействаха да постъпи на лечение във Военна болница.

- Като състезатели и двамата бяхте от ЦСКА…

- Да и дори бяхме съседи в блок 372 в „Младост“ 3 в София. Знаете ги, това е един от трите военни блока, високи по 21 етажа. След като спечелихме първите си големи титли, от ЦСКА ни дадоха по едно ведомствено жилище, което по-късно можеше да закупим. Аз взех апартамент в „Младост“, а на Антонио му дадоха в „Дианабад“. Нещо обаче не му хареса жилището и поиска да му го сменят. Така му дадоха апартамент в моя блок в „Младост“ 3. Аз бях на третия етаж, а той на четвъртия. Когато обаче в началото на 90-те замина за Северна Америка, остави апартамента на брат си. По-късно го продадоха.

- Имал ли е намерение Кръстев да се връща в България или си е представял живота си само в САЩ?

- Преди 7-8 години имаше сериозно намерение да се върне за постоянно в България. Дори го направи. Имаше намерение да отвори фитнес в Хасково и така да припечелва по нещо. Бързо обаче разбра, че в България не може изкара никакви пари по този начин и се върна в Щатите. И само да добавя - тази катастрофата, при която загина, не бе първата му в САЩ. Преди години той караше камион в Щатите и катастрофира с него. Дори пробва да си издейства пенсия като инвалид, но не знам докъде стигнаха нещата.

- С какво ще го запомниш?

- С добрата му душа, с гръмогласния му смях и с неизменното обръщение към нас, щангистите от по-леките категории: Какво правите бе, джуджета! И още нещо – когато и да почукахме на вратата на стаята му, която бе пълна с луканки, салами и кюфтета, той винаги ни приканваше: Влизайте момчета, елате да си хапнете по нещо.

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Меридиан Мач"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.