Децата, които учат православие, са по-различни, поведението им е сдържано, мотивацията към ученето - висока, казва в интервю за "Монитор" Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил.

- Ваше Високопреосвещенство, децата в училище ще имат възможност да избират предмет „Религия“. Доколко това ще помогне на подрастващите да си изградят добродетели и да вникнат в тайнството на молитвата?

- Светият синод на БПЦ има концепция за религиозното обучение в българските училища. Според нея се предоставя възможност на родителите да избират религия - православие, религия - ислям или светския нерелигиозен предмет „Етика“. По този начин децата, които ще изучават православие, ще бъдат много повече, защото в момента у нас броят им е под 1%. В Ловеч родителите на децата, изучаващи православие, открито говорят за положителното въздействие, което уроците оказват върху децата – те са по-различни, изражението им е благо, погледът е тих, поведението сдържано, мотивацията към ученето - висока, а отношението към другите - човешко. И ако човек преуспява в нравствеността, как няма да преуспява и във всичко останало. Той е трудолюбив, постоянен, честен, внимателен, разсъдлив и поради тези си качества, той се радва на успехи.

- Всъщност в много градове на страната има сформирани групи, което според образователното министерство показвало нуждата от религиозно обучение. Как си го обяснявате?

- Кой родител сутрин, оставяйки детето си зад училищните врата, не би желал то да бъде спокойно и весело там, да има съвестни и благочестиви другари. Детето всекидневно се изправя пред избора между доброто и злото, а когато порасне, ще трябва и то самото да възпитава своите деца.

- Ще бъдат ли обаче добре подготвени специалистите, за да преподават на децата и има ли нещо, което ви притеснява все пак?

- Въпросът с подготовката и подбора на специалистите е много важен. Децата трябва да усвояват високата нравственост на християнското православно учение. Техните преподаватели трябва да са професионално подготвени, нравствени, религиозни – православни хора.

- Възможно ли е в консуматорския свят, в който живеем, да не останем роби на материализма? Къде е мястото на духа?

- Езичниците в древността са били също роби на материализма, роби на страстите и греховния живот. С раждането на Господ Иисус Христос започва нова ера на висока, божествена християнска нравственост, появяват се светци, които със своя равноангелен живот, със своята любов към Бога и хората стават извор на жива вода, на жив пример за свят живот. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). С Неговата божествена сила хората и днес побеждават консуматорския егоистичен начин на живот.

- В периода сме на рождественския пост, след който ще посрещнем раждането на Спасителя. Кажете на какво може да ни научат тези дни и как да подходим правилно към поста? Възможно ли е изобщо да го спазваме в забързаното ежедневие, в което живеем?

- Постът е духовен и телесен. Телесният пост е необходим за духовния пост, който е по-съсредоточена молитва, внимание към своите мисли и чувства, борба с немощите и страстите. Такъв пост прави човека духовно по-силен, по-спокоен, по-мъдър и по-способен към всички полезни богоугодни дейности. Такъв човек бърза бавно, т.е. без стрес и напрежение изпълнява ежедневните си задължения.

- Не мога да не ви попитам за една друга тема, която предизвика реакции в обществото. Кажете, има ли разделение в Синода по отношение на въпроса за Украинската църква?

- Разделение имаше дотолкова, доколкото едни митрополити искахме да вземем решение по украинския въпрос, а други решиха да отложим разглеждането на въпроса за следващи заседания.

- Опасявате ли се от разцепление в православния свят, както се появиха такива твърдения?

- Разцеплението в православния свят е вече факт. Както много други архиереи, така и аз сме убедени, че ако Вселенският патриарх беше свикал всеправославен събор, който да реши църковните проблеми в Украйна, разкол със сигурност нямаше да има. Но и сега не е късно да се вземе такова решение, защото Всеправославният събор е най-високият управителен орган в Едната света съборна и апостолска църква. Той има право и задължение да взима решения, особено в такива тежки кризисни моменти за църквата и неговите решения са канонични, задължителни за всички. Такъв пример от близкото минало е Всеправославният събор от 1998 г., с чиито решения разколът в БПЦ беше де факто прекратен.

- Влиза ли според вас българинът все по-често в църквата, търси ли опора в храма?

- Като цяло има тенденция българинът все по-често да търси опора във вярата в Бога, все по-често посещава църква, особено на големи празници и все повече християни почват да живеят църковен живот - което означава редовно посещение на църква и участие в тайнствата на църквата – най вече тайнствата изповед и св. причастие.

Също така децата благодарение на издаваната православна християнска литература, с която родителите се запознават, идват в църквите по празниците, като много от тях се причастяват. Случва се и децата да доведат своите родители в храма. Преди няколко години имахме случай в Ботевград, където едно момиче, възпитано в християнство, с голяма упоритост настояваше за въвеждането на изучаване на вероучение, което в крайна сметка с помощта на свещениците в града стана факт.

- Как обаче може да се реши проблемът с липсата на свещеници?

- Първо, това зависи от възпитанието на децата още от малки, за да има повече свещеници и монаси. Второ, ние се стремим да подобряваме условията за живот и обучение в двете семинарии – София и Пловдив, които са към Св. синод, за да спечелим доверието на родители, които да доверят своите деца и от които най вече се очаква да станат монаси, свещеници и богослови. Свещениците, които естествено имат семейства, за тях е важно да може да им се осигури някакво що-годе приемливо възнаграждение, тъй като в момента заплащането на свещениците е малко повече от минималната заплата в България.

В тази връзка сме благодарни на българския президент, правителство и парламент, които имат желание да подпомогнат Българската православна църква и другите официално регистрирани вероизповедания в България със субсидии, така че да можем да си позволим да назначаваме енорийски свещеници и в селата, което досега беше почти невъзможно.


Визитка:

Роден е през 1950 г.
През 1977 г. завършва строително инженерство в София
През 1984 година се дипломира в Духовната академия, сега Богословски факултет на Софийския университет
Стипендиант е на Московската духовна академия
През 1998 г. е ръкоположен за викариен епископ на Софийската митрополия
От януари 2001 г. е Ловчански митрополит
Председател е на работната група по религиозно образование към Светия синод на БПЦ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Диян Стаматов: Извънкласните дейности помагат за намаляване на агресията

Не всички училища ще постигнат 20% увеличение на заплатите, казва в интервю пред "Монитор" директорът на 119-о СУ и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.