Недъзите на обществото като огледало на поведението на децата

Недъзите на обществото като огледало на поведението на децата

Жестокостта у децата винаги е била актуална тема. Тя не е явление, което се появява в наши дни като предвестник на апокалипсиса, макар че мнозина възрастни смятат, че е естественото последствие от глезотиите на новото време. В действителност сред малчуганите случаи на насилие е имало винаги – питайте майките си и бабите си даже – всеки може да разкаже нещо, което е чул или преживял.

Въпреки това агресията не трябва да се подминава с лека ръка, сякаш е най-естественият начин за комуникация между подрастващите, а точно обратното – това е анормално поведение, което издава сериозни недъзи в обществото – и преди, и сега. Особено когато деянието е извършено с особена жестокост, какъвто е случаят от село Бреница, където първолаче бе безмилостно пребито, след като неволно се озовало в женската тоалетна (виж стр. 6). Извършителката – 14-годишна ученичка, която очевидно е изляла цялата си агресия върху детето. Какво ни казват подобни случаи? На първо място те говорят за нестабилни семейни взаимоотношения, нездравословна семейна среда, липса на комуникация и негативен пример от родителите. Освен това насилието при децата в чести случаи се дължи на недостатъчното внимание вкъщи. Друг път се дължи и на обратното – презадоволеност, която кара малчугана да се държи като върховен господар.

Наред с тези фактори обаче не можем да не вземем предвид и изолацията, която учениците преживяха, къде повече, къде по-малко, миналата година в резултат на дистанционното обучение. Необузданата агресия, която е провокирана от на пръв поглед незначително действие, разкрива загуба на социалните навици, отчужденост от околните и липса на емпатия. До някаква степен това би могло да бъде свързано с все по-активния онлайн живот на децата и подрастващите, които от самото си раждане хващат телефон в ръка. Докато някогашните бебета стискаха дрънкулки и лигавеха биберона, днешните вече имат профили в Инстаграм и рекламират памперси... ех, предимствата на технологиите. Често обаче те могат да объркат психиката на малките и да повлияят негативно върху тяхното съзнание – така че те да не могат да правят разлика между реалност и виртуалност и да прекрачват границата на човечността. С видеоигрите, с всички леснодостъпни филми децата най-вероятно приемат агресията за нормално социално поведение – такова, каквото те са виждали на малките си интерактивни екрани.

Затова и последствията изглеждат толкова отдалечени и нереални – сякаш никога няма да се случат, а дори и да станат – те ще могат да „цъкнат хикса“ на неприятната сцена и да продължат спокойно постарому. Без последствия и страдания.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.