Недописана цветна приказката за Куала Лумпур: градът на устието на реките Кланг и Гумак
19

Недописана цветна приказката за Куала Лумпур: градът на устието на реките Кланг и Гумак

От село с колиби за 87 китайски миньори през 1857 година днес в столицата на Малайзия живеят над 7 милиона души. Градът е пален, удавян, разрушаван и разграбван  и отново съзиждан през изминалия малко над век и половина.

Тук всичко е по и най! За да си върнат загубената  през 2003 година „палма на първенството“ за най-висока сграда  в света /451,9-метровите близнаци „Петронас“ / малайците вдигат в момента 644-метровия „Мердека 118“, в който държавната инвестиционна компания ще излее 5 милиарда рингита /1,2 млрд $/.

И за да не се затрудняват в уличното движение на мегаполиса министрите – за 6 години построили върху едни 49 кв км специалното  „градче за елита“ Путраджая за има няма 60 000 чиновници  на 25 км встрани. Което, ако не са  специално организираните   ученически екскурзии със сигурност ще изглежда  като брат – близнак на украинския Припят след аварията в Чернобилската  АЕЦ през 1986-а. С „малката“ разлика, че там всичко е като от

приказка за бъдещето,

в която проектантът му  Манфреди Николети е имал възможност да развихри фантазията си до краен предел

Всъщност пак така, до краен предел се е вихрела фантазията на всички архитекти, спечелили през последните тридесетина години благоволението на малайзийските управници да реализират идеите си.

Да припомня само че двата „шпила“ на кулите Петронас са дело на аржентинеца с американски паспорт Сезар Пели, който така се „унесъл“  в ширина и височина, че днес само за измиването на 30-те хиляди прозореца са потребни  3 месеца при условие, че миячите работят нон - стоп по 24 часа в денонощието.

Дребен детайл, усмихва се

гидът ни в южноазиатския мегаполис,

след което  допълва, че по време на 7-годишното строителство на кулите /първата копка направили на 1 март 1993-а/ се наложило изцяло да съборят един от вече готовите  88 етажа заради… сбъркана рецепта на бетона.

Тогава пресметнали , че спирането на работата само за едно денонощие оскъпява обекта с едни 700 бона в“зелено“.

Но пък в крайна сметка градът се сдобил с едни 560 000 кв м офис-площи. И по 1000 туристи дневно, които чакат на опашка , за да се качат даже не до върха, а само до „мостчето“  на 170 метра над земята.

Дали и с колко е излязла или е надхвърлена сметката от туристическите билети навярно могат да кажат само от министерството на финансите, вдига рамене водачът. Като обаче напомня, че за м.г. Малайзия е била на девето място в света по броя на туристи. Само нищо и никаквото островче Лангкави на брега на Андаманско море, където върху площ от има няма 478  кв км постоянно живеят едва 90 000 души е било посетено от 3 /три/ милиона туристи.

Което наложили изграждането на допълнителна писта за летището, за да могат

на всеки 15 минути денем и нощем да излита

и каца „Боинг“ са 300 и кусур пътника на борда.

Лангкави обаче е тема за отделна приказка, защото куалаломпурският Вергилий ни зашеметява с откровението си за проекта на кулата „Мердека“.

Която в началото на 1924-а година ще предостави за ползване 400 000 кв м жилищни, хотелски и търговски площи. И за чието откриване от сега вървяло наддаване по цял свят на чия знаменитост да бъде първата сватба в суперлуксозния ресторант под звездите на кота 640 метра.

След международен конкурс с участието на петдесетина знаменитости бил избран проектът на  австралиеца с гръцки корени Фендер Кацалидис. Който през 2002-а „нарисувал“ мелбърнската „Еврика Тауър“  със „скромните“ й 293,7 м височина.

Дали ще бъде спазен срокът за рязането на лентата и

кой ще има привилегията да държи ножицата,

питаме ние, а гидът недоумяващо повдига вежди.

Как кой? Разбира се, че премиер-министърът Махатхир Мохамад , който сега е на 93 години, но със сигурност ще дочака жив и здрав паметното събитие. Е, вероятно ще присъства и кралят , но от сега не можел да каже името му, защото на сегашния Мохамад Пети петгодишният мандат изтичал през 2021-а, а според конституцията нямал право на втори.

Кой от общо 9-те султана ще надене короната – един Аллах и Съветът на старейшините можел да знае! Впрочем вече имало прецедент кралят да изкара два мандата-случило се с предния Абдул Халим шах, но там нещата били по-сложни за обяснения.

И за да не задълбаваме в подробностите от местния политически пейзаж ни повежда към следващата градска знаменитост:побиращата 2 976 л кехлибарено пиво халба от калай с марката на тукашната фабрика  Роял Селенгор.

Чудовището, което със сигурност ще може да задоволи жаждата на поне дузина хамбургски фенове на бирата за месец време е произведено  през 1985-а, по повод

100-годишнината от създаването на фабриката,

собственост тогава, а и сега на китайска фамилия.

С размерите си 1,987 м и тегло от 1 557 кг чашата нямало как да не влезе в Книгата на рекордите Гинес. Което и станало още същата година. Впрочем любопитна подробност от пейзажа е че всъщност китайци са основали Куала Лумпур, чийто име в буквален превод означава „кално сливане“ и идва от смесването на  двете мътни и носещи с пясъците си калаена руда реки Кланг и Гумак.

Първата фабрика за преработка на калаената руда си е на мястото, където е била построена през 1885 година, превърната е обаче в действащ музей. Където редом с отпечатъците от дланите на всички, работили поне за 5 години в цеховете майстори, калфи и чираци могат да бъдат видяни копия от сервизите за май всички английски крале от онази епоха, че до Елизабет Втора.Впрочем малайзийската калаена руда е послужила за направата на милиони войнишки манерки, ползвани включително и от храбрите нашенци, превзели с щикова атака считаната за непревзимаема Одринска крепост през 1912-а година.

Покрай калаените бижута разбираме, че

традициите са нещо изключително важно за Малайзия.

До степен да бъде издаден специален указ от все същия премиер Махатхир Мохамад по силата който всеки държавен чиновник веднъж седмично трябва да отиде на работното си място в дрешка , изработена в стила „Батик“. Казано простичко:за мъжете копринена риза с ръчно нанесени върху шарки, а за жените поне двуметров копринен шал върху раменете.

Дрешките се произвеждат недалеко от мястото на речното сливане. Майстор в направата им ставаш  след минумум 3-годишно стажуване като чирак и поне 6 като калфа. Цената е повече от сериозна, но до сега нямало случай чиновник да не изпълни издадения преди близо 4 десетилетия указ на премиер-министъра-дълголетник.

Покрай дрешките батик и калаените чудесии за малко да пропуснем разходката до 297-те каменни стъпала към храма на 40-метровия позлатен индуски бог Муруган, за когото тукашните му поклоници настояват , че е сина на Буда.Не се решаваме да спорим относно родството, в крайна сметка знае ли човек а и в Малайзия се гордеят, че всеки има право да изповядва каквото си ще, само да не пречи на околните. Пълзенето по стъпалата /редени са били през 20-те години на миналия ХХ в от придошли откъм Индия вярващи/ продължава близо час, но пък в пещерата с размери поне колкото три наши Магури имаме възможност да присъстваме на

церемония по посвещаване на юноши в …мъжество.

Както и на две дузини сватби.Пътем разбираме, че тук сватбите се правят по всяко време на денонощието и без да имаш нужда от бележка от венеролог, че не страдаш от нещо по-така. Не се изисквало и да си тукашен:в редичката на очакващите благословията от гуруто  изброявам виетнамци, китайци, американец с французойка, рускиня с доста по-възрастен от нея германец и косавар с македонско девойче под ручка.

Апропо шиптърът се оказа възпитаник на Кембридж с тапия за IT-специалист в облачните технологии от голяма компания в съседен Сингапур.

На разговорка по-късно с кенче датска бира „Карлсберг“ местна направа в ръка  призна, че  вярва в Аллаха, но скопската  Мара, невестата се заинатила и го принудила на точно тоя сватбен ритуал. Дано само ходжата от родната му Прищина не разберял.

Час по-късно, вече под струите на позакъснелия за деня тропически порой, който почти ще удави микробусчето – такси по магистралата  си давам сметка, че човек и добре да живее, един ден вижда Куала Лумпур и се …влюбва в него.

До степен да поиска отново и отново да се връща тук , за да дописва цветната приказка.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.