Неандерталци и хомо сапиенс живели мирно и смесили гените си в БГ пещера
2

Учени от Лайпциг промениха антропологията

Неандерталци и хомо сапиенс живели мирно и смесили гените си в БГ пещера

Следите от най-старите европейци открити край Дряново

Останки от човешки зъб и кости на повече от 45 хиляди години са открити в пещерата „Бачо Киро” край Дряново. По така датираните години се оказва, че намерените у нас човешки останки са най-старите, открити досега в цяла Европа.

Заслугата за находките е на международен изследователски екип под ръководството на Жан-Жак Юблин, директор на Института за еволюционна антропология „Макс Планк” в Лайциг. Според направените изследвания на останките от прачовешките скелети, първите и най-ранни хомо сапиенс са се появили в Европа преди 45 хилядолетия, в епохата на ранния палеолит. Тук на Стария континент те са влезли в контакт с местните неандерталци. Досега се смяташе, че този контакт се е осъществил по-рано, преди около 40 хиляди години, а

доказателствата за тях бяха находки от пещера в Румъния

Според старата версия неандерталците са изчезнали от Стария континент малко след появата на хомо сапиенс. Оказва се обаче, че двата вида са живели доста време заедно. На базата на откритите находки изследователите предполагат, че първите хомо сапиенс у нас са пренасяли висококачествен кремък от находище, намиращо се на 180 км. от пещерата „Бачо Киро”, от който кремък са изработвали различни оръжия и инструменти, нужни за добиването на храна и физическото им оцеляване. Едно от тези оръжия са каменните копия, с които прахората са убивали животните и са сваляли и обработвали кожите им.

Освен това от обработените камъни хората от вида

хомо сапиенс са правели и накити и украшения, различаващи се значително от тези на неандерталците.

ДНК анализът на намерените в дряновската пещера човешки кости показва и още нещо доста любопитно: че всеки един от тримата хомо сапиенс, част от които са били тези кости, в миналото си е имал родствена връзка с неандерталци в рамките на пет до седем поколения преди него. А в днешно време всеки от нас носи по около 4% неандерталски гени у себе си.

„Уникалното откритие показва, че хомо сапиенс не са дошли в Европа като завоеватели и врагове на неандерталците. Двата вида са живели заедно и дори са смесвали гените си. Смесиците между неандерталците и първите съвременни човеци са били значително по-разпространени, отколкото се смяташе досега”, пишат авторите на изследването в специализираното списание „Нейчър”.

Друг извод, който те правят, е, че тези хора са родствено свързани и със съвременните хора от днешна Източна Азия и коренното население на Америка. Немското сп. „Билд” пък излиза със сензационното заглавие: „Находка от древността в българската пещера „Бачо Киро” преобръща световната история. Откритието помири неандерталците и хомо сапиенс.

В геномите от пещерата „Бачо Киро” не е открита обаче никаква родствена връзка с днешното население на Западна Евразия. По това те се отличават от друг прачовек, живял 10 хиляди години след тях, открит в друга българска пещера, чийто геном имал сходство с други хора, живели в Европа по това време. Според авторите на изследването става въпрос за две напълно различни групи хора, като по-старата от тях не е оставила никакви следи в генома на по-късните европейци. Хората, към които принадлежат и индивидите, чиито кости са открити в пещерата „Бачо Киро”,

не са успели да се задържат дълго в Европа и по неизвестни още причини

са изчезнали, подобно на неандерталците. Почти едновременното изчезване на тези два вида прахора навежда на мисълта, че причина за това може да е катаклизъм от рода на земетресение, избухването на вулкан и други стихия или пък внезапно рязко и продължително застудяване. Макар и изчезнали обаче, хората от вида хомо сапиенс успяват да оставят следи от своята култура. Намерените амулети от кост и глина дават основание да се предполага наличието на праисторическо изкуство, макар и все още в неговата най-ранна фаза, както и наченки на религиозни вярвания.

 

Дряновската пещера е
образувана от подземната река

Пещерата „Бачо Киро”, по-известна като Дряновската пещера, е образувана от водите на подземната река Андъка. Освен останките от прахора в залите й са открити още кости от домашни и диви животни, както и скелет на мечка с височина 3 м. Много интересни са и карстовите изображения в пещерата, наподобяващи по форма риби, змии, хора. В едно от изображенията някои виждат дори Св. Богородица с Младенеца. Една от най-интересните туристически атракции е т.нар. Чистилище, нисък тесен коридор с размери 60х40 см. Той е изключително трудно проходим и според поверието през него може да се провре само праведен човек.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.