З дравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.
Здравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.
Като казах демокрация, та се сетих за едно интервю с кмет на голям мегаполис. Питаха го – има ли демокрация у вас? А той отговори – като тръгвах от нас, тя все още си беше там, надявам се да я заваря, като се прибера. Умно!
Лично аз не мога да мисля в тези космополитни мащаби, затова ще ви занимая с една изключително злободневна тема (приляга на каквото и да се сетите в момента) и ще попитам на часа: къде заставате, като се качите на ескалатора? Вляво или вдясно? Принципно правилното е вдясно, за да се освободи вляво лента за бързащите. От дясно се редят хората, които нямат работа на пожар и изчакват чинно ескалатора да ги изведе на горното ниво. Вляво търчат закъснелите за някъде и за нещо. Но има един неизменен постулат – не заставайте в средата, защото така, меко казано, пречите на движението.
Точно това обаче най-обичат нашенци да правят. Застават мощно в средата и се хващат за двата парапета. Така и дясното си е мое, и лявото не си давам. Ако пък са повече от двама, направо са като фейсбук група. Дружно се движат нагоре-надолу в смях и закачки. То така си е и в живота. Движението е като на екскалатора надолу-нагоре и обратно. Няма мърдане встрани, освен ако не ви тегли да се излизате извън коловоза, ама това си е малко психо по нашите стандарти.
Съществува и друга конфигурация. Мощна лелка или масивен чичка с две огромни торби. Никой не може да прескочи тази фигурална композиция, дори и цялата опашка на ескалатора да изпадне в безтегловност. Стискат торбите като най-милото на света в желязно триединство – човек и две торби. Тръгне ли някой да ги задминава, преместват се вляво, минеш от дясно и те се метват натам. Значи, средата не случайно я наричат „златна“. Като си застанал там, се опазваш от залитане, обаче пък затормозяваш ескалаторната еволюция. Факт.
Е, сега като засегнах темата за торбите, да споделя и една друга особеност на пътуването в градския транспорт. Торбите си имат място. И то е свободното до притежателя им. Наоколо стоят други хора прави. В тази ситуация има два варианта – теглиш една на притежателя, той ти отговаря, че си простак и става скандал. Вариант две – стаиш и леко се подпираш в него, да се сети, да се премести, ама ти е неудобно да викнеш, тогава нищо не се случва и рейсът си върви. Има и трети вариант – на собственика на багажа му става кофти и си го премества в скута или под краката, обаче това е доста екзотично като ситуация.
Това, което искам да ви кажа аз, вашият Пантелей Пътник е следното: Всички герои и случки в този транспортен анализ са художествена измислица. Дали имат общо с действителността, вие както искате си ги интерпретирайте. И да ви кажа, с метро се ходи от Летището до Бизнеспарка и от Люлин до „Младост“. Ще може да се ходи и от Овча купел до Подуяне, но това ще стане след изборите. И хич да не ви пука от Ретроградния Меркурий. Наслука!
Монитор
