Здравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.

Като казах демокрация, та се сетих за едно интервю с кмет на голям мегаполис. Питаха го – има ли демокрация у вас? А той отговори – като тръгвах от нас, тя все още си беше там, надявам се да я заваря, като се прибера. Умно!

Лично аз не мога да мисля в тези космополитни мащаби, затова ще ви занимая с една изключително злободневна тема (приляга на каквото и да се сетите в момента) и ще попитам на часа: къде заставате, като се качите на ескалатора? Вляво или вдясно? Принципно правилното е вдясно, за да се освободи вляво лента за бързащите. От дясно се редят хората, които нямат работа на пожар и изчакват чинно ескалатора да ги изведе на горното ниво. Вляво търчат закъснелите за някъде и за нещо. Но има един неизменен постулат – не заставайте в средата, защото така, меко казано, пречите на движението.

Точно това обаче най-обичат нашенци да правят. Застават мощно в средата и се хващат за двата парапета. Така и дясното си е мое, и лявото не си давам. Ако пък са повече от двама, направо са като фейсбук група. Дружно се движат нагоре-надолу в смях и закачки. То така си е и в живота. Движението е като на екскалатора надолу-нагоре и обратно. Няма мърдане встрани, освен ако не ви тегли да се излизате извън коловоза, ама това си е малко психо по нашите стандарти.

Съществува и друга конфигурация. Мощна лелка или масивен чичка с две огромни торби. Никой не може да прескочи тази фигурална композиция, дори и цялата опашка на ескалатора да изпадне в безтегловност. Стискат торбите като най-милото на света в желязно триединство – човек и две торби. Тръгне ли някой да ги задминава, преместват се вляво, минеш от дясно и те се метват натам. Значи, средата не случайно я наричат „златна“. Като си застанал там, се опазваш от залитане, обаче пък затормозяваш ескалаторната еволюция. Факт.

Е, сега като засегнах темата за торбите, да споделя и една друга особеност на пътуването в градския транспорт. Торбите си имат място. И то е свободното до притежателя им. Наоколо стоят други хора прави. В тази ситуация има два варианта – теглиш една на притежателя, той ти отговаря, че си простак и става скандал. Вариант две – стаиш и леко се подпираш в него, да се сети, да се премести, ама ти е неудобно да викнеш, тогава нищо не се случва и рейсът си върви. Има и трети вариант – на собственика на багажа му става кофти и си го премества в скута или под краката, обаче това е доста екзотично като ситуация.

Това, което искам да ви кажа аз, вашият Пантелей Пътник е следното: Всички герои и случки в този транспортен анализ са художествена измислица. Дали имат общо с действителността, вие както искате си ги интерпретирайте. И да ви кажа, с метро се ходи от Летището до Бизнеспарка и от Люлин до „Младост“. Ще може да се ходи и от Овча купел до Подуяне, но това ще стане след изборите. И хич да не ви пука от Ретроградния Меркурий. Наслука!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как се бута трамвай?

Трамваят е превозно средство, което много прилича на влак, но не е. Най-вече, защото няма свирка, която да прави – тутууууут. За сигнализация се ползва нещо като чукало - кой чул-чул, разсееш ли се, очаква те челен сблъсък с мотрисата.

Да сме живи и здрави! Другото го има в мола!

Да си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).

Йол ла ри пииии! (за Витоша като градски парк и гръцко без мастика)

Ехоооо! Йол-ла-ри-пииии! Здравейте, столичани! Как сме днес, в неделя? Настроени ли сме за здравословна разходка? Не? Искате в мола? Неее, детето иска в мола, жената иска в мола, вие искате да си полежите пред телевизора. Разбирам. Аз, обаче, вашият Пантелей Пътник се насочих вчера към Витоша, изпълнена с жизнерадост и готовност за пълен детокс. Ей, къде е планината – цялата в жълто-червени краски и вика: ела да се поизпотиш на баира.