Не си супер герой, а и с техниката не те бива

Не си супер герой, а и с техниката не те бива

Когато, техниката – таблета е преоткрита от почти 4 годишно хлапе се превърне в нещо, което не разбираш, а си едва на 32 години, се чувстваш едновременно изостанал и някак поостарял. Супер героите, които са много актуални за подрастващите малки гении, също се оказват таргет, които майките или поне една част, към която спадам и аз, не могат да покрият изискванията на своите деца. Та така, ако до сега си мислех, че храненето, обличането, ученето на цифри и букви, както и разходките в парка са достатъчни, то тези ми „добри“ и полезни неща за детето, се оказаха разбити на пух и прах.

Ставайки от сън почти 4 годишния ми син с блясък в очите ме попита - мога ли да бъда „Калинката“ от любимото му детско филмче, бях сериозно замислена, и попитаха какво трябва да правя. Той ми разказа, че тя спасява света от лошите хора, прави магични неща, има красив костюм и много хубава коса. Тогава за около минута се замислих и казах, ами ти как мислиш? Той, ме огледа добре и някак изпитателно. След по малко от минута обаче каза: „Мамо, ти нямаш хубава коса, не можеш да летиш и да спасяваш света, нямаш костюм на калинка и дори не можеш да танцуваш.....ето това ме срази. Поогледах се, позамислих се и му казах, че мога да танцувам, имам коса – дори и да не е толкова красива, мога да чистя, готвя, подреждам, пиша и говоря с 6 човека едновременно, а той се усмихна и ми каза, „НЕ, ти не си супер герой.“ Та така, от 8 сутринта установих, че синът ми иска да приличам на супер герой и да спасявам света, а аз вместо да покрия очакванията му – работя и спасявам обяда или вечерята.

Така, леко сърдита, и кисела, мълчаливо му подготвих обикновена закуска, когато малкия умник ме застреля с втори въпрос: „ Мамо, можеш ли да играеш с мен на играта на „Калинката“, вече мразех това същество с червен костюм на черни точки. Но, все пак бях предизвикана и реших да се доказвам – все пак трябваше да блесна в очите на детето с нещо. Та запретнах ръкави направих няколко раздвижвания на пръстите и видях „Калинката и Котарака“. Малкия ми обясни, че трябва да победя, това ме окуражи и започнах..... Това беше вторият удар под кръста, защото не успях да разбера смисъла на тази игра, не само че не победих, а се оказа, че не знам и половината неща, които таблета изписа на английски. Детето за пореден път ме срази с: „ Мамо, ти нищо не разбираш, и започна да ми показва и обяснява, когато излезе този надпис, онзи надпис, какво се прави и как се играе. Тогава разбрах, че май не разбирам много и от техника и чужд език. Малкия ми показа как е спечелил и неговата „супер Калинка“ е победила. Ей, това ми дойде в повече. Следващата половина от деня прекарах в сърдене и разочарование, чудех се как едно време бях доволна от сладолед и скачане на ластик, както и от факта, че майка ми не ме е набила за това че съм целила с джанки съседите. А сега, детето ми очаква от мен да бъда супер герой – разбиращ от техника и световни спасителни акции.

И ако това беше един странен ден, в който попаднах в дълбоки екзистенциални размисли за това, каква трябва да бъда в очите на детето си, то не ми трябваше много за да разбера и каква съм в очите на мъжа ми. Този пък хубостник, прибирайки се от работа ми каза: „пак цял ден работиш на компютъра, детето се е зомбирало в таблета, а сигурни и няма нищо за ядене.“ Е, ето това преля чашата и добре, че сме в България, където комшиите приемат виковете ми за нормална комуникация.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.