Не можеш да ме хванеш, къща съм

Не можеш да ме хванеш, къща съм

„Не можеш да ме хванеш, къща съм“. Така казвахме, като бяхме деца. С това едничко изречение отрязвахме всеки, дръзнал да ни гони в играта на криеница или кобра.

Почти като магическо заклинание, което изгражда невидима преграда около нас. Кой да предположи, че дори в живота ни като отговорни възрастни хора ще можем да го използваме, макар и в малко по-различен случай?

Поправки в Закона за защита на потребителите отрязват достъпа на колекторските агенции до нас (виж стр. 3). Според текстовете събирачите на дългове няма да могат да ни закачат на работното ни място по начин, по който тяхната комуникация с нас да стане известна на трети лица. Освен това вече няма да има позвънявания по нощите, тъй като дори времето за телефонни разговори ще бъде ограничено. Така „приемната“ ни ще работи от 8 сутринта до 8 вечерта, след което спираме да приемаме обаждания. И ако все пак ни позвънят, то глоби до 10 бона грозят нарушителите на правилата.

Няма как да отречем, че това е голяма стъпка напред в доброто отношение към длъжниците. Както всичко модерно днес обаче, и сегашната версия на „Къща съм“ има един пропуск. Невидимата ни защитна стена е с малка пукнатина - никъде в текстовете не се споменава какво ще стане с посещенията в реалния ни дом. Да не говорим, че ограничената комуникация може да доведе до имейл папка, изпълнена със спам, до множество пропуснати обаждания за минути или пък дори до пощенски колети с въпросителни „Защо не отговаряш?“ - граница, която дори бившите приятели рядко минават. Освен това, ако колекторът е достатъчно потаен, той все пак ще може да ни тормози в работата. Затова смело мога да кажа, че има още какво да се направи.

Пандемията засегна всички ни, тъй че очаквано може и аз да имам забавяне по свои задължения. Но борчовете ми не ме правят по-малко човек от всички останали редовни платци. И това никак не дава права на някой да ме тормози, когато се забавлявам с децата си, когато съм поканила приятелки на обяд вкъщи или когато просто искам да си свърша работата и да се прибера при болната си майка. Разбира се, колекторите също искат да имат по-добра комуникация с потребителите, но само с искане не става. Трябва воля и действия от двете страни, а когато елементарното право на неприкосновен живот, записан още във втора глава на конституцията, бъде нарушено, то желанието става близо до нулево.

Ясно е желанието у събирачите на дългове да улеснят работата си, но в условията на действаща демокрация всякакви техни искания за ограничаване на правата на хората, неуспели навреме да платят борчовете, е повече от недопустимо.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.