Песовете са в синхрон с мафията. Едните тормозят хората, за да им прибират парите, а другите просто разчистват или по-скоро разпръскват това, което опечалените са оставили, за да може същата тази мафия да си прибере парите.

Това е тежкото положение в милата ни родина. Където сме се родили и където се предполага, че умираме. Поне повечето от нас. И ако имаме късмет, ни погребват на някое централно гробище с градски транспорт до него, а ако не - ни захвърлят в някое блато, до което само кметът подсигурява безплатни рейсчета за Задушница. И тук не можем да сочим с пръст виновника. Нито хората, които изкарват пари, след като разни роми бутнат паметници, а след това се намира удобна фирма, която да ги поправи, нито черноработниците, наречени гробари, които трябва да почистват, но по-скоро си създават работа, за да „имат работа“. Нито на песовете, които разнасят оставените за Бог да прости подавки. Може би и хората, които зариват гробовете с манджи, също нямат вина. Вината е някъде у всички ни. Тези, които се смятаме за опечалени. Тези, които даваме по няколко хиляди лева, за да издялат някакъв камък върху гниещото тяло на близките ни. И даже теглим кредит, за да не кажат хората, че не уважаваме покойника.

Важното е камък да има. Важното е, да затрупаме с храна същия този камък, а още по-важно е, да напълним гушите на тези, които са го счупили, за да има пак къде да извършваме ритуалите си. И не за друго, а „за да не кажат хората“ нещо. Пустите му хора, които също ще загниват в същата тази земя. Родина или не. Модерно или не гробище. Частно или общинско. Парк или гьол. Всичко правим за хората. Но не за живите, а за тези, починалите. Защото приживе малко сме ги били позабравили и сега лекуваме душите си, когато захранваме гробищната мафия с ремонт на техните паметници. Защото приживе сме се посвенили да им дадем 100 лева да си купят лекарства или да си оправят някой борч, че да имат още някой ден спокоен.

Живеем за умрелите, а те не се съживяват за живите. Живите забравяме, а умрелите помним. Както се казва, в деня на погребението ти всички ще разберат, че са те обичали. Да, но вече ще е късно. И мафията не е виновна. Тя е прозорлива. Тя знае това нещо. И го осребрябва доста успешно. Дали ще е мафия или ще са просто дребни мошеници и гробари. Те са по-далновидни от живите роднини, които живеят със самочувствието на хора, направили всичко за ближния си. Опечалени, поставянето на пластмасови кутийки, които после песовете ще разнасят из целия гробищен парк, не е почит към ближния. Почит е, когато си му подал ръка, докато е бил жив, дори да е имал нужда просто да си поговори с някого. Без да богохулстваме, разговорите до новоиздигнатия, ремонтиран или излъскан паметник с едно вече полуизчезнало тяло не са много резонни. Плътта няма да ви чуе. Или поне това, което е останало от нея. Живейте за живите и уважавайте паметта на мъртвите. Не хранете мафията, мошениците и песовете. Хранете живите души. Мъртвите вече нямат нужда.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Расизъм в антирасизма

Футболният национален отбор на България може да бъде наказан да играе пред празни трибуни домакинството си на Англия заради обвинения за расизъм. Причината е, че част от феновете на стадион „Васил Левски“ отправили нецензурни скандирания към „шиптърите“ по време на мача с Косово. O, tempora, o, mores!

Зелено с нюанси на тор

Наторяването около дюните вече е спряно. Сега зелените организации ще скочат. Защото те обичат да наторяват всеки един нов обект, както и да подпомагат развитието на растенията по дюни, плажове, горички и храстчета. И може и да имат право. Все пак тези терени са за обществено ползване, но трябва да се пазят.

Размисли на едно муле

"Аз те разбирам, знам какво е моралът. Ама по принцип те, бабичките, се връзват. Аз те разбирам ти какво искаш да ми кажеш, но... Вярно е, че той, Господ, гледа отгоре, но той, Господ, ако е решил нещо да ми даде на мене, значи е решил нещо добро да направи за мене, а другия да го изгори."