"Бях класен на Фики, още ме нарича господине", сподели пред "Телеграф" музикалният треньор на "Като две капки вода". Ето още какво разказа Етиен Леви:
"Бях класен на Фики, още ме нарича господине", сподели пред "Телеграф" музикалният треньор на "Като две капки вода". Ето още какво разказа Етиен Леви:
- Как работите в извънредното положение, г-н Леви?
- Извънредното положение каквото е за всички останали, е такова и за мен. За пореден път човечеството се сблъсква с епидемии. През вековете назад са загивали цели народи. Сега това е едно изпитание за нас. Да се обърнем повече към духовното, да загърбим материалното, да не гледаме кой какъв джип кара, каква банкова сметка има, в каква луксозна къща с прислуга живее. Мой приятел казва: „Гроб джобове няма“. Затова трябва да бъдем по-смирени, по-духовни, с повече уважение към личното достойнство, да бъдем любезни, усмихнати, позитивни, с много силна вяра, че всичко това ще премине. И отново ще покажем, че човешкият род е изключително силен, с много висок дух. Бях много палав като дете, но пък бях и много изпълнителен, и много дисциплиниран. Сега се изисква такова нещо от нашето общество. Да бъдем разумни, дисциплинирани, с много високо чувство за отговорност един към друг. Няма как да се спасим от всичко това, ако не притежаваме тези качества. Единственото, което правя в този момент, е, че ходя на работа в известното и много обичано от хората предаване „Като две капки вода“. Там съм вокален педагог осми сезон вече. Всички знаят, че смехотерапията и музикотерапията са изключително силни в тежки моменти за организма на човека, защото повишават имунната система. Затова сега лекуваме хората от екрана с това шоу.
- Как се справят участниците тази година?
- Прекрасно. Разбира се, има песни, които са значително по- трудни. Непрекъснато правим анализи какъв е гласът, какъв диапазон има, какъв тембър, каква е блендата му. Това са много важни неща. От друга страна - артистизмът. Мимика, жест на съответния изпълнител, който се имитира. Нещо специфично в походката. Защото тук не е въпросът дали ти можеш да пееш. Има страхотни изпълнители, но не всички имат тази дарба за имитират. Впечатлен съм от работата на Димитър Маринов, който прослави България. Има много сладко чувство за хумор, приятелски настроен е, дисциплиниран, изключителен актьор - изиграва всяко нещо и се справя невероятно.
- Предната седмица Анди влезе във вашия образ. Хареса ли ви?
- Да. Той има прекрасни вокални качества, които тепърва трябва много сериозно да развива, мисля, че може да стане професионален певец. На всичкото отгоре е много скромен, усмихнат, позитивен. Разбираме се с няколко думи.
Малко хора знаят, че Тото също е учил актьорско майсторство в НАТФИЗ. Прекъснал е, защото в някои академични институции си имат много точни разпоредби като канони, които трябва да се спазват и едва ли не свободата не е на почит. Докато аз като преподавател давам изключителна свобода на хората, защото ако разумът, мозъкът и сърчицето ти са стегнати в менгеме, за какво изкуство става дума. Ние сме представители на свободното изкуство. И когато един по-освободен човек намира някакви окови, той не се чувства добре. А Тото показа една завидна артистичност. На всичкото отгоре в някои от песните показа, че може и да пее. Една Мадона например му се опря, като тя е като детска песничка в сравнение с Дзукеро, когото той направи много добре.
Рапът не е леко изкуство, аз съм се занимавал с рап още когато не си бил роден. Първият рап в България е песента „Диалог“. Сега се чудя на акъла си как съм могъл по онова време да се мъча да правя нещо революционно като изпълнител. Затова аз виждам трудолюбието на Тото.
- С Георги Симеонов – JJ наричате ли се колеги, тъй като и той преподава вокално майсторство?
- Имаме си взаимното уважение. Познаваме се от много години. Той е чудесен изпълнител с прекрасен диапазон, но е много чувствителен.
За Фики мога да кажа, че малко хора го познават. Преди много години имах щастливата възможност за два срока да бъда в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, на което и аз съм възпитаник със специалност „Пиано“. Тогава Фики беше в моя клас. Още оттогава той е страшно възпитан и още ме нарича „господине“, сега едва го накарах да ми вика Етиен. Има изключителен диапазон - както низини, така и височини. И от журито непрекъснато се учудват как той се превъплъщава в различни певчески образи. Той страшно слуша и много поема. Да умееш да чуеш това, което ти се казва, и да го изпълниш и да стане хубав образът. Просто уникално музикален човек.
- Още една фолкзвезда подготвяте за предаването...
- Луна е човек, който според мен може да бъде изключително уважителен. Понякога тя може да изглежда заядлива, самоуверена, влюбена в себе си, но това е нейният филм, нейният образ, ролята й в живота. Аз до този момент с Луна не съм имал нито един проблем. Въобще не й е безразлично как ще се прояви тя пред хората. Някои образи й се получават много добре. И има изисквания да работи повече. Хората я познават с песните от преди години, когато бяха доста популярни, защото имаха и страхотна закрила. Тогава групировките даваха луди пари за изпълнителките, които пееха този вид музика. Ние само можехме да подсмърчаме.
- Вие работили ли сте с мутрите?
- Ама, разбира се. И са ме приемали прекрасно. Ще споделя за първи път, че групировката „Аполо и Болкан“ ни помогна да възродим група „Трик“ преди години. Отидох при тях и им казах, че нямаме спестени милиони, за да си плащаме за песни, облекла, хореографии, за ротации. След седмица се обадиха да се видим. Казах им, че искам да подпишем договор, за да бъдат и те сигурни в нас. А те ми отговориха: „Етиен, достатъчно е да си стиснем ръцете. Твоето име е по- силно от договор“.
- Вярно ли, че Галя от „Каризма“ се е върнала у нас, тъй като не е успяла в Лондон?
- Няма такова нещо. Това са някакви инсинуации на хора, на които много им се иска да има провален българин. Тя си има фирма, която й върви прекрасно и сега я управлява дистанционно. Това го свързвам с мен преди години, когато се върнах от Израел. „Що се върна, чуваме големи изпълнения си правил, в мюзикъл си участвал, пък се върна“ - разправяха доброжелатели и приятели, с които сме се събирали и съм им взимал безплатни билети, за да дойдат на мюзикъла. Отвърнах им следното: „Искам някой от вас да ми каже има ли на света евреин продуцент, който ще даде пари на някого, който не може да пее. Никога.“ Но понеже видяха успеха и това, че беше мюзикъл №1 за 1993 г., завидяха. Та за Галя, тя се върна, защото е поканена. В началото беше много притеснена, че 8 г. не се е изявявала пред българска публика. Но нямате представа какъв боец е тя и колко детайлно работи.
- А Дара и Маги Джанаварова?
- Дара има друг темперамент. Понеже е лудетина, много бързо възприема и учи. Танцувална е, което страшно й помага. Да не забравяме, че е завършила народно пеене във Варна, което оказва сериозно влияние.
Маги я познавам от дете, още от 2002 г. Председател съм на журито на много музикални конкурси в страната, два пъти съм я награждавал. Изключително скромна и възпитана, с богат диапазон, с прекрасна атака на тона. Това, което изключително много ми харесва в нея, е умението й да пее с динамика, умението да изгради песента. И колкото е можеща, толкова е скромна. И аз се опитвам да й вдъхна вяра, защото трябва да бъде по-уверена. Тя знае, че е талантлива, но не го е осъзнала достатъчно.
- Чувате ли се с колежките си от „Трик“ Снежи и Руми?
- Непрекъснато. Даже се чудехме дали да се включат в изпълнението на Анди, с което ме имитира. Но в шоуто нямаме възможност да изпълняваме целите песни и се съкращават. Джонката, както наричаме Иван Христов - бившия пианист на Сафо, обаче беше оставил само изпълнението на Ави Бенеди, затова поканихме само него. А с момичетата чакаме да се махне тази напаст, за да продължим с новите ни песни. През март стана ясно, че последната ни песен Baile Fervoroso е влязла в номинациите на БГ радио, а предишната - „Всичко е предсказано“ от „Бургас и морето“, е в класацията на БНР Топ 20. Просто чакаме удобния момент да излезем да изпеем освен старите си песни и нови. Ние доказахме, че в изкуството няма възраст. Аз не живея в миналото време. Аз знам музиката и песните, които харесвам от онези години, но това не означава, че нямам усещания за модерното.
- Утре, 5 април, се навършват 90 г. от рождението на голямата Ирина Чмихова, която загубихме наскоро и е ваш преподавател в Консерваторията. С какво си я спомняте?
- Една прекрасна певица и актриса. Малко хора знаят, че тя е завършила ВИТИЗ и е актриса. Изключителен човек. Просто всичко, което мога да кажа, е най-прекрасно събрано в нея - слънце, усмихната, категорична, когато нещо не й хареса, изключителен професионалист. Бяхме студенти и с нейния клас правим продукция. Тя никога не седеше отпред на концерт. В един момент, докато пеех, погледът ми се срещна с нейния - тя дишаше с мен, все едно тя е на сцената. Толкова много държеше и обичаше своите ученици. За съжаление загубихме един прекрасен човек, изпълнител, преподавател. Плеада от известни изпълнители са били нейни ученици. Щастлив съм, че тя ме взе в своя клас. Интересната случка е, когато отидох да ме прослуша. Аз бях ученик в Музикалното училище. Отидох с едно черно сако, черни панталони клош, черно поло, дълга коса, която криех, за да не ме подстрижат, защото идва абитуриентският бал. Молех моя баща Херцел Леви - един от пионерите, от създателите на шоу бизнеса в България. Първият квартет, който създава през 1946 година, е „Лесли“. След това, когато неговите приятели и колеги си заминават за чужбина, той създава втория квартет „Алегро“. Двама от този квартет са още живи – чичо Киро и чичо Стефан. Баща ми и Леа Иванова бяха като брат и сестра. Същото беше и с Ирина Чмихова. Заедно са излизали на сцената. Аз му казвах - татко, много ми е тежък материалът на пиано, с който трябва да кандидатствам. Освен него трябва да направя и няколко джаз пиеси. Нямам време да ги правя. Аз съм повече поп и рок музикант. И той ме пита - какво искаш от мен? Отговарям - искам да помолиш г- жа Чмихова да ме прослуша. В началото категорично ми отказа. Но аз не спирах да мрънкам. И той се обади. Отиваме с баща ми, аз съм си взел чантата и вътре съм сложил сонатите на Бетовен, Бах... ще ходя след прослушването на урок. Но при нея - голяма лудница. И се разбираме аз след урока да отида. Седнах да свиря, бях приготвил от репертоара на Борис Гуджунов, бях направил една песен, която пеех на полски, след това една песен на „Чикаго“. И всичко сам си свиря. След първата песен тишина. На втората песен виждам как г-жа Чмихова идва с микрофона да ми чуе микрофонния глас. Свършвам и третата песен. И треперя. Тя като скочи - аз не съм знаела, че моят приятел има такъв син, вие сте почти готов изпълнител, аз съм възхитена от вас. Това са ми спомените, когато отидох да ме чуе. След това бях от учениците, които винаги са я почитали, много сме я обичали винаги. Тя много харесваше и Райко Кирилов - прекрасен баритон, с височини, с които можеше да се развие като един страхотен оперен певец. Когато си отиде, ми се обади синът й Колето и каза - мама почина. И се чухме с Райко и отидохме да изпратим нашата любима учителка, която толкова обичахме, уважавахме, защото тя беше достоен човек за уважение и преклонение пред нейния талант.
Това е той:
- Роден на 3 юли 1957 г. в София
- Завършил е Музикалното училище и Консерваторията с пиано и естрадно пеене
- От 1983 г. е солист на вокална група „Трик“
- От 1998 г. е преподавател по вокално майсторство, от 2006 г. е доцент
- Жури, участник и вокален педагог в най-гледаните тв музикални програми
Монитор
