Натовска подводница потопила

Натовска подводница потопила "Курск"

Пенсиониран руски адмирал заяви, че катастрофата с подводницата "Курск" през 2000 г. била предизвикана от сблъсък с подводница на НАТО. Това е недоказано твърдение в противоречие с официалното заключение, че най-тежкият морски инцидент в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, предаде Асошиейтед прес.

Пенсионираният адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на руския Северен флот, когато "Курск" експлодира и потъна по време на морски учения в Баренцово море, отправи обвинения в публикувано днес интервю. В него той казва, че натовска подводница неволно се ударила в "Курск", докато я следяла от близко разстояние. Попов каза за държавната агенция РИА "Новости", че западната подводница също била повредена при мощната експлозия и изпратила сигнал за бедствие от района. Адмиралът не каза коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да подкрепи твърденията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира казаното от Попов и припомни, че официалното разследване е заключило, че катастрофата е била предизвикана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо.
Попов, който беше обвинен за мудната си и неадекватна реакция на катастрофата в качеството му на командващ Северния флот, и преди е говорил за сблъсък, предизвикал катастрофата, но сегашното му изявление е по-директно и по-подробно.
Съобщения в руски медии споменаваха за две американски и една британска подводница, които били забелязани в района, близо до руските морски учения в Баренцово море, когато стана катастрофата с "Курск".
"Курск" потъна на 12 август 2000 г. след две мощни експлозии. Повечето от 118-те души екипаж загинаха веднага, но тъй като подводницата потъна само на 108 метра от повърхността, 23 души от екипажа успяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ.
Обърканото командване на руския флот изгуби часове, преди да започне издирване, а властите отказаха предложения за западна помощ и упорито изпращаха руски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с аварийния люк на "Курск. Седмица по-късно Русия най-после извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, но вече бе твърде късно за спасяване на когото и да било.
След катастрофата високопоставени военни от руския флот казаха, че първоначално оцелелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването обаче в крайна сметка заключи, че те са починали от отравяне с въглероден оксид в рамките на 8 часа след взрива - много преди да може да пристигне каквато и да било помощ.
Неадекватният начин, по който бе ръководена операцията по спасяването на екипажа на подводницата, разтърси страната и накърни престижа на президента Владимир Путин, отбелязва АП. Останките на "Курск" бяха извадени през октомври 2001 г., което позволи на разследващите да извадят и 115 тела и да претърсят разрушения корпус на подводницата за улики за причината за катастрофата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.