Наталия Михалевска: За година 1000 души от чужбина взеха сертификат по български език (ИНТЕРВЮ)

Наталия Михалевска: За година 1000 души от чужбина взеха сертификат по български език (ИНТЕРВЮ)

1507 са кандидатите от диаспорите за бакалавър и магистър в наш вуз

- Неделните ни училища от балканските страни ще дойдат на еднопосочен „Еразъм“ у нас, казва в интервю за "Монитор" директорът на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ към МОН

- Г-жо Михалевска, колко са новоприетите студенти от българските диаспори. Как се променя броят им през последните 3 години?

- По време на пандемията за първи път МОН стартира кандидатстването за всички българи, живеещи в чужбина чрез електронна платформа. В нея са регистрирани 1507 кандидати за обучение в образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър. Те са класирани в 28 държавни висши училища. За сравнение през учебната 2018/2019 г. кандидати са били 959, а за 2019/2020 г. – 1224.

- На какво се дължи ръстът на новоприетите българи от чужбина?

- Въвеждането на електронната платформа осигурява по-лесен достъп и е една от причините. Но така или иначе бяхме в ситуация, в която кандидати нямаха възможност да пътуват. Увеличаването на студентите от чужбина се дължи и на популяризирането на висшето ни образование чрез неделните училища, чрез външното министерство, организациите на българските общности зад градина.

Друга стъпка, която се приложи за първи път, е възможността за признаване на резултати от онлайн тестове за сертифициране на знанията по български език. МОН има споразумение с Департамента за чуждоезиково обучение на СУ за провеждане на изпити и подпомага финансово и информационно неделните училища, които организират провеждането на тестовете на място за всички представители на местните общности. Тези резултати за ниво на езикова компетентност се признават като балообразуващи оценки. Голяма част от нашите университети взеха решение изпити на департамента да заместват оценка от матура по български език. При положение, че такава е необходима за специалността, или кандидатстудентски изпит, организиран от висшите училища. В тази връзка има интернет портал, в който се подават тези сертификати. Така университетите и министерството имат предварителна представа каква част от децата от неделните училища са положили изпита за сертифициране на ниво В2. Тази година на теста се явиха около 1000 души. Сред тях имаше и вече завършили средно образование през минали години. Роля за привличането на повече българи има и увеличението на стипендиите, които получават децата от историческите ни диаспори от Украйна, Молдова, Сърбия, Косово, Албания, Северна Македония. Те вземат вече по 240 лв. на месец и са освободени от такси. Разликата с българските кандидат-студенти от всички останали държави е, че заплащат такса и получават стипендии като за граждани, живеещи в България. Например, студентите от Испания, която е от новите диаспори, не са освободени от такса и не получат 240 лв. стипендия на месец. Министерството на образованието и науката финансира и подпомага организационно и провеждането на кандидатстудентски курсове в българските неделни училища, както за учениците, които се обучават в тях, така и за тези, които биха искали само да се подготвят за висшите училища в България.

- Към кои специалности е най-голям интересът?

- По-широката популяризация се отрази и към интереса не само към медицинските специалности, но и към техническите, педагогическите, спорт, стопански и правни науки, психология, английска филология, фармация, дентална медицина. Всички те са популяризирани на място от Министерството на образованието и науката и от висшите училища, които участват в изложения в Кипър, Косово, Сърбия, Молдова, Украйна, Северна Македония и за първи път в Испания. Личните срещи помагат за по-големия интерес.

- Пред какви трудности се изправят новоприетите студенти?

- За немалка част от студентите проблем представляваше недоброто владеене на българския език. Например, в медицинските специалности новоприетите се справят трудно с терминологията и се демотивират, а понякога дори спират обучението си. С промените от тази година, има възможност да се финансира както въвеждащо обучение по български език за няколко седмици, така и продължаващо по време на цялата им първа година от следването. Имало е случаи с новоприети студенти от Казахстан, които се справяха трудно. Университетите осигуряваха кратки безплатни курсове, но те не бяха достатъчни за студентите. Затова министърът реши да се подпомагат целогодишно от преподаватели на висшето училище, които са свързани с изучаваните от тях специалности, а не да търсят преподаватели по частен път. Смятаме, че това е важно заради интереса и увереността на студентите, когато дойдат в България. Искаме да се чувстват добре дошли тук. Тези студенти са важни и за това, защото са посланици на страната ни, след като завършат.

- Какви нови стъпки се предвиждат за следващата учебна година?

- Ще се подобрят функционалностите на онлайн платформата за провеждането на онлайн входящи тестове, ще се разширят рекламните кампании в обсега на световните и европейските изложения, може да се оптимизира и работата с новоприетите студенти. Надяваме се пролетта да можем да бъдем още по-активни.

- Как ще протича обучението в неделните училища в условия на COVID-19 ?

Българските неделните училища в света се съобразяват с обстановката в страната, в която се намират. Те имат затруднения, защото голяма част от тях, а в Испания почти всички, е намират в обществени сгради или общински училища. Когато помещенията са на специален режим на достъп, е трудно и нашите училища са възпрепятствани. Те са в готовност за обучение в електронна среда. Преди две години се даде нормативна възможност за частично присъствено обучение. Те имат потенциал да направят това - учители и ръководители, електронни платформи и обучителни материали. Колкото и да бяхме готови в сегашната ситуация, тази година направихме промени за организацията на работа в българските неделни училища, за да се създадат още по-гъвкави форми за работа в извънредна обстановка и електронно обучение. Така децата, които не могат, изпитват страх и напрежение в редовно обучение, а имат желание да учат родния си език, да получат повече възможности за обучение. Когато те се обучават в изцяло дистанционна форма, също получават документ за завършен клас по определен предмет – български, история и география на България. Неделните училища могат и да наемат учители от други градове и страни, включително и България, за да обучават дистанционно децата.

- Младежи от училище, което не предлага електронно обучение с частично присъствени часове, да се обучават електронно в друго неделно училище. Как ще случва това?

- Предостави се възможност и деца от градове и държави, в които няма неделни училища, да могат изцяло дистанционно да се обучават или в същата държава, или в друга. Например в Полша от няколко населени места, в които няма неделни училища, са записани да се обучават дистанционно в училището ни във Варшава. Училището ни в Пекин може да стане център за Азия, където ще могат да се обучават руски деца, с които в момента пътуването е възпрепятствано Тази възможност е помогната финансово. Ако неделните училища привличат деца, които обучават дистанционно и сертифицират знанията на малчугани от други населени места, те също получават допълнителен стимул. Има възможност да се завършват и два класа за един, защото могат да правят това с обучителните материали.

- Кои ученици ще имат възможност да завършат обучение в за два класа в рамките на една учебна година?

- Това не се допуска за учениците от първи до четвърт клас заради процесите на ограмотяване както по български език, така и по чуждия. Това се налага обикновено за хора, при които възрастта не отговаря на езиковото равнище. Те са по-големи на възраст, но са отдавна в чужбина и са забравили българския език и им трябват компенсаторни уроци. Те се подготвят по електронен път и могат да се явят на тестове за два класа наведнъж в рамките на една учебна година. Това се случва и в Кипър и Гърция.

- Ще има ли проблеми с изпълнение на дейностите по Националната програма „Роден език и култура зад граница“?

Тя се реализира от 2009-а и насам, но тази година я разширихме с 2 модула, затова средствата за програмата тази година са отделени 2 208 000 лв. Тази година има 145 одобрени проекта, с които ще се финансират възнаграждения на учителите, закупуване на учебни помагала, фолклорни костюми и инструменти, ще се наемат помещения. Иначе общо 382 български неделни училища се подпомагат от Министерството на образованието и науката през настоящата учебна година. Освен подкрепата на обучението в гимназиалните училища, основната част от които са в държавите в историческите диаспори като Украйна, Молдова, има още два нова модула. Първият е свързан с организирано обучение на учители по български език, история и цивилизация. Една част от тях ще се проведат дистанционно от СУ, ВТУ и ПУ и с партниращи организации във Великобритания, Германия, Гърция, Сърбия, Украйна и Франция. Надяваме се до края на учебната година да се реализира и присъствената част. Другият нов модул е за партньорства, по които ученици от неделните училища в балканските страни ще могат да посетят училища на територията на България. Като еднопосочен български „Еразъм“. Групи деца и техните учители ще разгледат културни, исторически и природни забележителности у нас. От стъпването им в България всичко се поема по програмата. Неделните училища избират къде да гостуват с помощта на електронна платформа.

Визитка:

Завършила е специалност „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“

Има специализация „Социална педагогика“

Директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ към Министерството на образованието и науката

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.