Б ългарски учени от БАН работят по проект за микробиологично разграждане на отпадъци от целулоза, съобщи за БТА проф. Христо Найденски, ръководител на департамент в Института по микробиология към БАН. Той разкри подробности за разработката по време на Седмата международна конференция "Екологично инженерство и опазване на околната среда" с младежка сесия и летен университет "Мелисса", която се състоя край Варна.
Български учени от БАН работят по проект за микробиологично разграждане на отпадъци от целулоза, съобщи за БТА проф. Христо Найденски, ръководител на департамент в Института по микробиология към БАН. Той разкри подробности за разработката по време на Седмата международна конференция "Екологично инженерство и опазване на околната среда" с младежка сесия и летен университет "Мелисса", която се състоя край Варна.
Проектът, от който част са и учените на БАН, е международен, а целта му е да бъдат създадени системи за поддържане на живота в екстремни условия - при космически полети или в подводници с дълъг престой под вода, обясни Найденски. По думите му в тези случаи хората живеят в ограничено пространство и е нужно да имат здрава среда - нормална вода, храна, въздух. Българските учени работят в един от разделите на проекта, който е за микробиологичното разграждане на целулозните отпадъци, допълни Найденски. Той уточни, че с разработката са ангажирани специалисти от Института по микробиология в партньорство с Института за космически изследвания към БАН.
Този тип отпадъци се генерират в огромни количества - тоалетни кърпички, хигиенни материали и т.н., обясни Найденски. По думите му, особено в затворени пространства, те се натрупват много бързо, а няма как да бъдат изхвърляни. Затова целта на учените е отпадъците да бъдат разградени, а получените субстанции да се използват за други цели.
Всъщност разработката на българските учени вече е в доста напреднал стадий, обясни Найденски. По думите му са създадени микробни съобщества, които разграждат целулозата до въглеродни съединения. При процеса се отделят и различни газове. Вече сме установили микробите, които се справят с тази задача, само че в наземни условия, обясни Найденски. По думите му сега трябва да бъде установено колко време ще преживяват и как ще "работят" в открития Космос.
Когато микробите разграждат целулозата, чрез хидропонни системи, тя изтича под формата на течна маса, обясни Найденски. Получената субстанция може да се ползва в космическите оранжерии за отглеждането на пресни зеленчуци. Учените вече разполагат с прототипи на такава оранжерия, която също е българска разработка. Всъщност, благодарение на микробите, се получава затворен цикъл като при различните процеси се отделя и чиста вода. Чрез техните съобщества могат да се разграждат и ползват и остатъците от растенията в оранжериите, каза още Найденски.
Ученият допълни, че се разработват и микробни горивни клетки, при чиято жизнена дейност се извършват електрохимични процеси, които създават ток. Освен това, те се подхранват сами.
Тези разработки могат да се ползват както в космически, така и в наземни условия, защото на Земята също се генерират огромни количества отпадъци и проблемът с разграждането на целулозата стои пред човечеството, допълни ученият. Според него реализацията на проекти от такъв характер биха подпомогнали реалното изграждане на т.нар. кръгова икономика - от отпадни продукти да се създават нови, които да се ползват или продават на пазара.
Финансирането за българската наука е основно по фонд "Научни изследвания" на МОН, каза още Найденски. По думите му обаче тези средства не са достатъчно за по-мащабни изследвания. За такива учените разчитат на други инструменти, включително на Европейската космическа агенция, чиито критерии обаче изискват да се получи конкретен продукт, който да може да се надгражда. Микробните съобщества бяха създадени точно чрез такъв проект, обясни Найденски. Той уточни, че учените вече са кандидатствали с нова разработка, чиято цел е развитието на хидропонна система, която да бъде захранвана с продуктите от целулозното разграждане. Моделът, с който работим, засега е за лабораторни условия, но ако искаме да започне да се прилага в ежедневието ни, ще са нужни много по-мащабни обеми, обобщи Найденски.
Монитор
