Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Оказва се, че едва около 40 000 зрители са посетили киносалон, за да изгледат българска анимация през последните девет години. Още по-шокиращ е фактът, че над 35 000 от тях са посетили само един рисуван филм, което означава, че останалите творби са получили вниманието на по-малко от 5000 зрители за близо десетилетие.

Че откъде пари за кино? Ако си задавате този въпрос - недейте. Салоните у нас се пръскат по шевовете винаги, щом в афиша заблести името на поредната холивудска продукция за Отмъстители, Жокери и други знайни и незнайни воини. Е, да, ама това не са анимации, ще ме контрирате вие. Проста справка от обобщените данни от киносалоните след изминалия уикенд показва, че в списъка с топ 10 на най-гледаните филми у нас фигурират цели три анимации. Те са събрали в залата общо около 124 хиляди зрители, като приходите от продадените билети за прожекциите им са 1 164 144 лв. И това е без да броим лентата „Господарка на злото 2“, която също се котира при филмите за деца и само за три дни е събрала 31 740 зрители и отчита близо 350 000 лв приходи. Следователно нито интересът на българина към анимациите е нисък, нито му се свидят средства за да ги гледа.

В същото време българските студиа броят между 7 и 30 хиляди лв за създаването на една минута от завършен анимационен продукт. Дори минималната сума е почти двойна в сравнение с тази за реализирането на една минута от българските игрални филми, които жънат по-голям успех в киносалона. Можете да си представите, че не говорим само за къртовски труд, а и за огромна сума пари за създаването на пълнометражна анимация. Равносметката – неколцина си закупуват билет за рисувано кино за милиони. Това оправдава липсата на ентусиазъм за създаване на българска продукция у редица талантливи български аниматори. След това се хвалим с Антони Христов, който прекара 18 години на върха на световната анимация като художествен директор в прочутото студио Pixar. Ето, българите са работливи и успешни! Зад граница. Без да се замисляме, че просто нямат поле за реализация на български терен. И всички имаме пръст в това.

Но не можем да виним само зрителите, които не са възпитани да уважават труда на българина. Според родните аниматори един от основните проблеми в сектора е липсата на държавна политика относно изграждането на анимационна индустрия. Във Франция, например, студиата могат да получат между 30 и 70 на сто от общия бюджет при реализирането на анимационния си продукт. А вие си повтаряйте „Съсипаха я тая култура!“, докато се нареждате за билети за „Замръзналото кралство“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.

Как Калин Калпакчиев качи в една лодка Доковска и Филчев*

В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд - София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са "жертви", защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.