Наша пещера разрешава палентоложки спор

Наша пещера разрешава палентоложки спор

Изключително интересни разкрития вълнуват палентолозите по цял свят.

Генетичното секвениране на човешки останки отпреди 45 000 години е разкрило непозната досега миграция в Европа и е показало, че смесването с неандерталци в този период е по-често, отколкото се смяташе досега, пише "Франс прес".

Изследването се основава на анализ на няколко древни човешки останки, включително цели зъбни и костни фрагменти, открити в пещера в България през миналата година.

Генетичното секвениране е установило, че останките са дошли от индивиди, които са по-тясно свързани със съвременните популации в Източна Азия и Америките, отколкото популациите в Европа.

"Това показва, че те са принадлежали към съвременна човешка миграция в Европа, която преди не е била известна от генетичния архив", се казва в изследването, публикувано в списание Nature.

То също така "предоставя доказателства, че е имало поне известна приемственост между най-ранните съвременни хора в Европа и по-късните хора в Евразия".

Констатациите "промениха предишното ни разбиране за ранните човешки миграции в Европа", изтъква Матея Хайдиняк, сътрудник изследовател от германския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк", който е помогнал в ръководството на изследването.

"То показа как дори най-ранната история на съвременните европейци в Европа може да е била бурна и да е включвала заменяния на населението", подчертава тя.

 
Първият европеец е живял... в България!

Пещерата "Бачо Киро" може да сложи край на няколкогодишен спор между палеоантрополозите.
Една от възможностите, повдигната от констатациите, е "разпръскване на човешки групи, които след това се заменят (с други групи) по-късно в Западна Евразия, но продължават да живеят и допринасят за наследството на хората в Източна Евразия", добави тя.

Останките са открити миналата година в пещерата "Бачо Киро" в България и по това време бяха приветствани като доказателство, че хората са живели до неандерталците в Европа значително по-рано, отколкото някога се е смятало.

Генетичният анализ на останките също е показал, че съвременните хора в Европа по това време са се смесвали повече с неандерталци, отколкото се предполагаше преди.

Всички "индивиди в пещерата "Бачо Киро" имат предци неандерталци пет-седем поколения преди те да са живели, което предполага, че примесът (смесването) между тези първи хора в Европа и неандерталците е бил често срещан", отбеляза Хайдиняк.

Предишни доказателства за ранното смесване между човек и неандерталец в Европа идват от един индивид, наречен Oase 1, датиращ от 40 000 години и открит в Румъния.

"Досега не можехме да изключим това да е случайно откритие", посочи Хайдиняк.

Констатациите са придружени от отделно изследване, публикувано днес в списанието Nature Ecology and Evolution, включващо геномно секвениране на проби от череп, открити в Чехия.

Черепът е намерен в района на Злати кун през 1950 г., но възрастта му е обект на дебати и противоречиви констатации през последните десетилетия.

Първоначалният анализ е показал, че е на възраст над 30 000 години, но радиовъглеродното датиране е дало възраст, близка до 15 000 години.

Изглежда, че генетичният анализ вече е разрешил въпроса, показвайки възраст от поне 45 000 години, каза Кей Пруфер от отдела за археогенетика на Института "Макс Планк", който е ръководил изследването.

"Използваме факта, че всеки, който проследява своя произход назад до индивидите, напуснали Африка преди повече от 50 000 години, носи малко неандерталски произход в своите геноми", отбелязва той.

Тези неандерталски следи се появяват на къси блокове в съвременните човешки геноми и във все по-дълги назад в историята на човечеството.

Въпреки датировката от приблизително същия период като останките от пещерата "Бачо Киро", черепът от Злати кун не споделя генетични връзки нито със съвременни азиатски, нито с европейски популации.

Пруфер сега се надява да проучи как са били свързани популациите, които са произвели двата комплекта останки.

"Не знаем кои са първите европейци, които са се впуснали в непозната земя", каза той и допълва: "Анализирайки техните геноми, ние откриваме част от нашата собствена история, която е загубена във времето."

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.