В своя пълнометражен игрален дебют „Котка в стената“ българските режисьорки Мина Милева и Весела Казакова изследват трудното съжителство между имигранти и местни в един модерен блок в Лондон. Базираните в английската столица българки са и авторки на сценария, разказващ истинска история за това как една изоставена котка, ударена в стената, променя общността и живота на отделните съседи, като филмът засяга и актуални теми като имиграция, ксенофобия, Брекзит.
В своя пълнометражен игрален дебют „Котка в стената“ българските режисьорки Мина Милева и Весела Казакова изследват трудното съжителство между имигранти и местни в един модерен блок в Лондон. Базираните в английската столица българки са и авторки на сценария, разказващ истинска история за това как една изоставена котка, ударена в стената, променя общността и живота на отделните съседи, като филмът засяга и актуални теми като имиграция, ксенофобия, Брекзит.
Лентата имаше международна премиера на престижния кинофестивал в Локарно, а тази седмица се състезава на феста в Сараево като work in progress (работа в развитие) в рамките на програмата CineLink. Авторитетното издание Variety направи интервю с Милева и Казакова, в което те представят работата си. Предлагаме ви част от него.
Как се роди този филм и какво ви вдъхнови да разкажете тази история?
Мина: За 20 години работа на свободна практика в Англия никога не са ме питали откъде идвам, докато антимигрантската медийна ярост не започна около 2010 г. Заглавията предупреждаваха за приток на 30 милиона милиона български и румънски мигранти. Странна цифра, тъй като България в момента е само 7 милиона. За нас този филм оплаква загубата на толерантност и нормалност в Лондон, един от най-културновъзприемчивите и прогресивни градове в Европа.
Никой не очакваше шепа богати хора да успеят да наложат Брекзит, само за да избегнат данъци или по някаква друга тривиална причина. И върхът е Борис Джонсън като премиер! Дори сатирата не е толкова преувеличена, колкото реалните събития напоследък. Без да се опитваме да политизираме, не бихме могли да не забележим, че този краен ефект започна бързо да навлиза в домовете ни. Например сметката от 26 000 паунда за подмяна на два прозореца е реална. Тя беше наложена от общината, където живея, и няма начин да се възразява срещу това. Тези прозорци би трябвало да са златни, за да струват толкова, но както можете да си представите, бяха от най-евтина пластмаса.
По какъв начин вашият филм се занимава с проблемите имиграция, джентрификация (изтласкване на хората на социални помощи в покрайнините, за да бъдат построени луксозни апартаменти за заможни купувачи в центъра – б.р.) и предизвикателствата, пред които са изправени мултикултурните общества?
Весела: Мигрантите от „Котка в стената“ не са отхвърлени, не са изолирани. Те са сравнително образовани и се стремят да изкачат социалната стълбица, което вероятно се отнася до голяма част от европейците в Англия днес.
До каква степен филмът отразява Лондон и британското общество днес, в сегашния климат на Брекзит?
Весела: Известна чернокожа британска актриса, която дойде на нашия кастинг, ни каза, че „Котка в стената“ е най-малко расисткият сценарий, който е чела напоследък, и това ни накара да се почувстваме горди. Бяхме благословени с екип, който не се срамуваше да покаже истинските си чувства и да ги използва по най-креативен начин.
Представихте „Котка в стената“ като работа в развитие на CineLink в Сараево. Каква роля изигра това за по-нататъшното развитие на проекта?
Мина: CineLink беше нашето влизане в напрегнатата среда на игралното кино и ни даде възможност за меко кацане. Получихме наградата Arte CineLink, която е огромен тласък за нашето развитие. Приятел от Литва ни попита: „Тези 6000 евро целият ви бюджет ли са?“. Разбира се, имахме средства и от Българската национална телевизия, и от програма „Творческа Европа Медиа“, но (заради провокативните документални филми досега – б.р.) сме малко като черната овца, що се отнася до финансиране в България.
Монитор
